Джон Ленъкс Откъс от “Срещу течението”

 “Не се бойте и от онези, които убиват тялото, а душата не могат да убият. Но повече се бойте от Този, Който може и душата, и тялото да погуби в ада. Не се ли продават две врабчета за един асарий? И въпреки това ни едно от тях не пада на земята без волята на вашия Отец. А на вас дори и всички косми по главата са преброени. Затова не се бойте! Вие сте по-ценни от много врабчета.”

‭‭Матей‬ ‭10:28-31‬ ‭НП‬‬

Исус пояснява, че видът нараняване, който убива тялото, не е същият вид нараняване, оценено като такова в Божиите очи.  Апостол Петър каза нещо подобно, за да укрепи вярата на християните, които щяха да преминат през тежко време на гонения:

“И кой ще ви стори зло, ако сте предани на доброто? Но дори и да страдате за правда, блажени сте. Не се страхувайте от никого и не се безпокойте!”

‭‭Първо Петрово‬ ‭3:13-14‬ ‭НП‬‬

Тъжен е фактът, че понякога изповядващите християни си докарват неприятности и страдания, защото не са били праведни.  Петър тук пише на страдащите, защото са били праведни и им казва да не се страхуват.

 Къде е разликата?  Възможно ли е това, което смятаме за страдание, да изглежда различно от вечната перспектива на Бог?  Ако физическата смърт е краят на съществуването, както твърдят атеистите, тогава думите на Петър са напълно безпредметни.  По-лошо от това, те са дори измамни.  Ако смъртта не е краят, а вратата, която бележи преминаване в нещо много по-велико, всичко изглежда различно.

 Даниил гледаше с такава перспектива.  Той завършва книгата си, като уверено отстоява надеждата за възкресението.  Последните думи, които той записва, са тези, които му бяха казани от пратеник от друг свят:

“А ти върви по пътя си и почивай в гроба, и ще възкръснеш, за да получиш определената награда в края на времената.“”

‭‭Даниил‬ ‭12:13‬ ‭НП‬‬

...

Тук споменавам възкресението, за да отбележа, че никога няма да разберем стабилността и целенасочеността на живота на Даниил, докато не схванем мисловната нагласа, която го характеризира.  Въпреки че е живял на този свят, той не е живял за него.  Именно в друг свят той инвестира живота си и именно там той се радва на наследството си.

 Разбира се, човек би бил глупак да живее за друг свят, ако този свят не съществуваше.  Това наистина би било сериозна заблуда.  От друга страна, ако съществува, да не инвестираме живота си в него би било също толкова голяма заблуда, нали?