Here for such a time as this

 “Слава на Бога във висините.  И на земята мир между човеците,  в които е Неговото благоволение.” ‭‭Лука‬ ‭2‬:‭14‬  Ако хорът на небесните същества е казал нещо друго, то не е записано.  Но когато от друго измерение дойде цяла армия от вестители, за които старите легенди разказват, че са добрите пощальони, то е добре да се заслушаме.  Пожеланията за новата година все са да е мирна, здрава, благодатна. Защото това са ценните неща. Дори и модерните човеци да подменят думите в празничните пожелания, същината им си остава същата. За нашето поколение повече от всякога е болезнено ясно колко е важно да има мир между човеците и Неговото благоволение да се излива между нас. И ключът за всичко това е да не забравяме, че славата принадлежи на Бога, който е във висините.  Ако запазим правилната подредба на структурата на реалността, тя няма да се клати- ще стане част от вечните неща. Ако се опитваме да пренареждаме реалността, която не ние сме създали и така правим опити да узурпираме чужд трон,

  Лекцията е изнесена пред духовници и служители на Англиканската църква "Някои от вас са свещеници, а други лидери на младежки организации. И аз почти нямам право да ви поучавам . Свещениците трябва да учат мен , не аз да по уча вам тях . Пък и н икога не съм помагал в организирането на младежи и докато бях млад, успешно избягвах да бъда организиран. Ако се обръщам към вас, това е в отговор на молба, толкова настоятелна, че възприех изпълнението на молбата като послушание . От мен се очаква да ви говоря за апологетика. Апологетика разбира се, означава защита. Първият въпрос е - какво възнамерявате да защитите? Християнството, разбира се: и християнството, така както го разбира църквата на Уелс. И тук- съвсем в началото трябва да се заема с една неприятна работа. Редовият енориаш остава с впечатлението, че в Англиканската църква често чуваме от нашите свещеници учение, което не е Англиканско Християнство. То може да се отклони от Англиканското Християнство по д