Here for such a time as this

  Ако възприемете Библейското повествование като един дълъг, заплетен, увлекателен, изкусно написан приключенски роман и се запознаете със Старозаветния възглед на древните човеци, никога вече няма да гледате на Писанията по същият начин. Ще видите един светоглед в дълбочина, обхващащ всяка сфера на видимото и невидимото. Сегашното време на достъп до литература и ресурси ни дава чудесна възможност да се учим.     Различни теолози като Тим Маки от Библейският проект и Майкъл Хайзър са направили мисия на живота си да направят достъпно до всеки иначе академичното, изследователско познаване на цялото Библейско повествование.   Тук слагам превод на някои кратки статии от др. Майкъл Хайзър. “Елохим” като „богове“ в Стария завет Еврейската дума “елохим” стои зад думата „Бог“ в Стария Завет. Няколко пъти тази дума е писана в множествено число, което може да на пръв поглед да ни подведе, че говори за политеизъм (множество богове). Поради тази причина съвременните английски преводи често прикрив

“Семейството може съвсем благоразумно да се счита за върховната човешка институция.     Всеки би признал, че семейството е било основна клетка и централна единица на почти всички общества досега, с изключение на такива общества като това на Лакедемон (Спарта), които целяха единствено висока „ефективност“ и следователно загинаха и не оставиха следа след себе си.     Християнството, колкото и огромна да е била неговата революция, не промени тази древна и първична святост;     просто я завъртя наопаки.     То не отрича триединството на баща, майка и дете.     Но даде нов прочит отзад напред- дете, майка, баща.     Това се нарича не семейство, а Светото семейство, защото много неща стават свети, като бъдат обърнати с главата надолу.     Но някои мъдреци от нашия съвременен упадък отправиха сериозна атака срещу семейството.     Те го оспориха, погрешно според мен;     а неговите защитници го защитаваха, но го защитаваха погрешно. Обичайната защита на семейството е, че сред стреса и непостоя

Нито християнин, нито който и да е историк не би могъл да приеме епиграмата, която определя религията като „това, което човек прави в уединението си“. Мисля, че един от братята Уесли казва, че Новият Завет не познава единичната/самотната религия. Забранено ни е като християни да пренебрегваме събранието. Още в най-ранните си документи Християнството вече е институционално. Църквата е Христовата невяста. Ние сме членове един на друг.  В нашата собствена епоха идеята, че религията принадлежи на личния ни живот - че всъщност е занимание заделено за личното свободно време на индивида - е едновременно парадоксална, опасна и естествена. Парадоксална е, защото това превъзнасяне на индивида в религиозната сфера възниква в епоха, когато колективизмът безмилостно побеждава индивида във всяка друга сфера. Виждам това дори в университетите. Когато за първи път отидох в Оксфорд, типичното студентско общество се състоеше от дузина мъже, които се познаваха отблизо, изслушваха разработката на някой от