Here for such a time as this

 В първият том от поредицата “Разумната Библия” Денис Прегър коментира случая с акушерките в египетската земя, на които беше наредено да убиват еврейските новородени. Той говори за това, колко важни са две неща-  - колко е важно да се помни историята и сторените добрини - страхът от Бога  Има два пасажа, които ми се струва, че биха били полезни за четене и размисъл.  1.  “Страхът от Бог - когато този Бог е моралният Бог на Петокнижието, Богът на десетте заповеди, Бог, Който заповяда: „Обичай ближния си като себе си“ - е необходим, за да се направи общество от морални личности.  Разбира се, има морални атеисти, точно както имаше морални езичници и морални личности дори в най-лошите култури.  Но не можеш да изградиш добър свят с шепа хора, които по случайност са добри.  Нужен е универсален морален код даден от универсален Бог, Който е източникът на този морален код, и този Бог трябва да съди всички хора безпристрастно.  Следователно „страхът от Бог“ е толкова неизбежен, колкото е необход

 “Закъснелият” подарък     По стечение на обстоятелствата получих последния си коледен подарък два дни преди Великден. (Благодаря ти, Петя Зарева, за чудесния подарък ❤️ ) Бог обича чистосърдечно да се шегува с мен (с всички, предполагам) и ето че още веднъж насочи вниманието ми към това, че всяко “стечение на обстоятелствата” е всъщност грижлива и планирана проява на любов.  Чакането по принцип е едно от отхвърляните и негативни опитности и усещания  сред човеците. Още повече в сегашната ни динамична среда.  Защото в култура на отхвърляне на Провидението на Добронамерен и Целенасочен Създател, често чакането се възприема като губене на време. Но в светлината на мироглед, според който няма нищо случайно, чакането е подготовка. И има голямо удовлетворение в това да разпознаеш защо определени неща са дошли до теб в определено време.  Историите са най- добрият начин човек да осъзнае света и правилно да се ориентира в него. Точно в това се крие тайнствената сила на изкуството. То е механиз

 К. С. Луис  Откъс от писмо до Мери Ван Дьозен, 31 март 1958 г. „Всички преминаваме през периоди на суша в молитвите си, нали?  Съмнявам се дали те непременно са лош симптом.  Понякога подозирам, че това, което чувстваме като най-добрите си молитви, всъщност са най-лошите ни: че това, на което се наслаждаваме, е удовлетворението от привидния успех, като при изпълнение на танц или рецитиране на стихотворение.  Дали понякога нашите молитви се провалят, защото упорито се опитваме ние да говорим на Бог, когато Той иска да говори на нас…  Джой ми разказа веднъж, че една сутрин, преди години,  тя била преследвана от чувството, че Бог иска нещо от нея, някакво постоянно усещане, че си забравил да свършиш някакво задължение. И до средата на сутринта тя продължавала да се чуди какво е това. Но в момента, в който престанала да се тревожи, отговорът бил ясен като от изговорен глас. Бил: „Не искам да правиш нищо, искам да ти ДАРЯ нещо“- и веднага сърцето ѝ се изпълнило с мир и наслада. Св.  Август

“Приказките са нещо повече от морални уроци и капсули от исторически периоди за културен коментар;  те са естествен закон.  Детето, възпитано с фолклор, бързо ще научи правилата на кръстопътищата и езерата, огледалата и магическите обръчи от гъби.  То никога няма да яде или пие от странни плодове, нито ще оскърби старица, нито ще предаде името си, сякаш в него няма сила.  То никога няма да подцени най-малкия син или да докосне нечия фиба, розов храст или легло, без да пита, а стъпките му през гората ще бъдат леки и непретенциозни.  Малките, които търсят приказки, са научени да бъдат проницателни и учтиви граждани на видимия свят, в случай че в някакъв момент невидимият свят пристъпи тук.”  С. Т. Гибсън “Fairy tales are more than moral lessons and time capsules for cultural commentary; they are natural law. The child raised on folklore will quickly learn the rules of crossroads and lakes, mirrors and mushroom rings. They’ll never eat or drink of a strange harvest or insult an old woman

  В този сонет Уилям Уърдсуърт разказва за свое преживяване на фона на скръбта от загубата на малката му дъщеря Катрин. Стихотворението е писано 2 години след смъртта ѝ. Същият сонет е вдъхновил заглавието на автобиографията на К. С. Луис „Застигнат от радостта“   Внезапно сполетян от радост Уилям Уърдсуърт   Внезапно сполетян от радост и като вятъра- нетърпелив , обърнах се , за да я споделя— О! Но с кого, освен с теб, положена отдавна във безмълвна гробница- в място, което никаква превратност не може да обърне? Припомни те в ума ми любовта- тъй вярната любов… С какви сили, как бих могъл да те забравя макар и за най-кратката частица време? Колко съм се заблудил, че да съм сляп за най-тежката ми загуба! …С появата на тази мисъл скръбта нанесе най-острото пронизване, освен едно, единствено- когато там стоях отчаян, съзнаващ, че най- ценното съкровище в сърцето ми го няма; че нито времето сега, нито години неродени ще върнат пред очите ми това небесно

На Балканите се наблюдават няколко форми на объркано и пълно с примеси християнство. Някои се ширят удобно в евангелските, а други в православните среди- понякога се преплитат, а друг път враждуват помежду си. Много е трудно да се каже има ли и каква доза автентичност на вяра се влага в тези експресии, но на мен ми се струват еднакво неадекватни, повърхностни и заблуждаващи. Тези форми са нещо такова: „модерно- хип“ християнство „окултно“ християнство „национално и фолклорно“ християнство и „фарисейско“ християнство. „Хип“ християнството чете Писанията като лотарийни билетчета или колелото на късмета. Присвоява и приписва на личния живот на своя човек всякакви величествени обещания, дадени или пророкувани по отношение на Месията или еврейския народ. Набляга се на „царския“ аспект на вярата, а този на слуга се пренебрегва или преиначава така, че да не нарани усещането за личен, уникален и бляскав просперитет. Те са предимно патент на евангелските среди. „Окултното“ християнство се за

 Понякога ние бъркаме дълготърпението на Бога с някакъв вид неутралитет, или дори нехайство спрямо греха. В повечето случаи обаче ние не забелязваме най- голямото наказание от Божия страна, и тук, на земята и после за вечността. Погрешно смятаме, че някакво голямо бедствие като война, земетресение, глад или мор са обичайните методи за наказание от Божия страна. Най- страшното наказание си остава да бъдеш лишен от Божието присъствие. Да отвърне Той лицето Си от тебе. Да ти се налага да Го гледаш от позицията на чужденец.  “Човекът позна жена си Ева и тя зачена, и роди Каин, като каза: „Придобих човек с помощта на Господа.“ Тя роди и брат му Авел. И Авел стана пастир на дребен добитък, а Каин беше земеделец. И след време Каин принесе на Господ от плодовете на земята; и Авел също принесе от първородните на стадото си и от тлъстината им. И Господ зачете Авел и неговия принос, а приноса на Каин не зачете. Затова Каин се огорчи много и лицето му се помрачи. Тогава Господ каза на Каин: „Защо

  В трета песен на “Ад” от “Божествена комедия” поетите стигат до портите на Ада.  В началото на тази песен Данте пише:  “О вий, кои престъпяте тоз праг,   надежда всяка тука оставете.“  Мисля, че това е едно от най- точните описания на Ада- бил той място- “града печални”, както го описва Данте или “състояние на ума“, както го описва К.С. Луис. Там, където няма никаква надежда, се намира Адът.  Но парадоксално, същата фраза би могла да се напише и на портите на Рая:  “О вий, кои престъпяте тоз праг,   надежда всяка тука оставете.“  Защото Раят е мястото или състоянието, в което човек вече няма никаква потребност да се надява- всички надежди, пожелателни очаквания са или изпълнени или заменени с реалност, която превъзхожда всичко предишно.   …. Човешките решения и действия следват път или към мястото, в което надеждата не струва пукната пара̀ или към мястото, където всички надежди са намерили своето изпълнение.  Докато все още има надежда, това не е краят. Photo: Freepic AI generated

  Говорене с притчи В Евангелието на Матей, глава 13 Исус обрисува една картина на сеяч, който е излязъл да сее семена. Днес тази алегорична картина е позната и разбираема за почти всички в християнския свят. Но в самата случка, учениците на Христос реагираха по странен начин:   ”Тогава се приближиха учениците Му и Му казаха: Защо им говориш с притчи? А Той им отговори: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено. Защото, който има, на него ще се даде и ще има в изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има. Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; слушат, а не чуват, нито разбират. Спрямо тях се изпълнява пророчеството на Исая, което гласи: „С уши ще чувате, а никак няма да разберете; и с очи ще гледате, а никак няма да видите. Защото сърцето на тези хора е закоравяло. И с ушите си трудно чуват, и очите си затвориха; да не би да видят с очите си и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и

  Летопис на тихия квартал, Джордж Макдоналд Глава 11 Проповед за Бога и Мамона (откъс) (В книгата тази проповед се случва по време на Рождество) “Има една добра поговорка- никой човек не се е пречупвал под бремето на настоящия ден. Когато бремето на утрешния ден се добави към бремето на днешния ден, тежестта е повече, отколкото човек може да понесе. Никога не се обременявайте така, приятели мои. Ако се окажете толкова претоварени, поне запомнете това:  ваша е вината за това, а не Божия. Той те моли да оставиш бъдещето на Него и да мислиш за настоящето. Какво повече или какво друго може да направи Той, за да свали бремето от вас? Нищо друго не би свършило работа. Парите в банката не биха успели. Но Бог не може да свърши утрешната работа вместо вас предварително, за да ви спаси от тревоги. Това би объркало всичко. Какво друго, освен да ви кажа да се доверите на Него… Ние мислим, че се приближаваме по-близо до Бога, за разлика от нисшите животни чрез нашата прозорливост. Но има и друга п

  Naked Bible Podcast, episode 224, “The Falling Away and the Restrainer” Dr. Michael S. Heiser   Подкаст Отворената Библия, епизод 224, “Отпадането и ограничителят” Д-р Майкъл Хайзер   (Преводът по- долу е със съкращения и леки изменения, така, че да се избегне формата на диалог и ненужни повторения.)   2 Солунци 2:1-8 съдържа две озадачаващи идеи черти. В първите четири стиха Павел се захваща с фалшивото учение, циркулиращо в Солунската църква, че Денят Господен вече е настъпил. Павел казва на вярващите „Никой да не ви мами по никакъв начин. А този ден няма да дойде, преди първо да се появи вероотстъпничеството (apostasia) и бъде разкрит човекът на беззаконието , синът на погибелта. Ясно е, че човекът на беззаконието е антихристът, но какво    вероотстъпничество (apostasia) ? В някои преводи гръцкия термин е „отпадане“, но други го представят "бунт". За какво точно събитие говори Павел, което трябва да се случи преди разкриването на антихриста? По-къ