Когато детето пита “Защо?”
Има период в детството на човек, в който превес имат искреното любопитство и отворените за чудеса очи. К. С. Луис го нарича способност да бъдеш омаян/ омагьосан отново и отново. Честъртън го нарича “изобилна жизненост, тъй като по дух децата са нахъсани и свободни” и “вечния апетит на ранната детска възраст”. Повечето от нас с времето изгубват тази способност, защото донякъде тя е свързана с невинността. Сякаш остаряването е не само напредване в годините, но постепенната загуба на детската невинност. Христос предупреждаваше, че трябва да станеш като дете, за да влезеш в Неговото царство. И мисля, че поне отчасти имаше предвид тази неуморима способност за забелязване и искрено любопитство, които позволяват да видиш “горящия храст” или “хълмът, пълен с огнени коне и колесници”. Старият Завет също говори за нещо подобно- в десетки стихове Писанието казва, че има момент, в който децата ще попитат “Защо?” И ще бъде най- загубеният шанс, ако не успеем да им обясним. Защото в такива момент