… където скръбта се обръща на радост
*** Тихият град с последните жилища… А живите тихо вървят в този призрачен стан. Лицата, сърцата - в мъка присвили са, но благородството нежно е кацнало там. Скръбта никак не е безкрайно мъчение. Че има почтеност в товара на бремето и някак душата в него намира целение и после, оттатък, след края на времето Онзи, Който всичко създава с любов, посреща децата Си с бащина благост, в дом светъл- хем вечен, хем нов, където скръбта се обръща на радост. 27.01.2024