Here for such a time as this

  Хората общуват с Бога по най- различни начини. Те търсят мъдростта и гласа Му в молитва, в Писанието или в творбите на божии хора преди нас. А Бог също отговаря в това това общуване по най- различни начини според обстоятелствата, темперамента и нуждите на събеседника. Моят личен опит е, че обикновено Бог ми отговаря в поредица от следи и улики, които сглобяват пъзел на някаква по- цялостна картина. Почти като в детективски роман :)   Понякога в Писанието се натъквам на словосъчетания или изрази, които на пръв поглед звучат абсурдно или най- малкото неразбираемо. И когато такива изрази се срещат достатъчно често в библейския текст е ясно, че нито са случайни, нито странността им е неволна.  Който принася  жертва на хвала , той Ме прославя;  Псалми 50:23 (В английския ESV превод се казва “който принася благодарност като жертва”) Принеси на Бога  жертва на хваление Псалми 50:14 (В английския ESV превод се казва “жертва на благодарност”)‬‬ И сега главата ми ще се издигне над неприятелите

 Бърнард Шоу и Честъртън били много добри приятели. Макар да имали разногласия по всички важни теми от живота. За известен период от време те водели публични дебати в пресата противопоставяйки възгледите си един срещу друг. Но приятелството им остава непоклатимо. Когато Честъртън се разболява от някаква мистериозна болест, която месеци наред го държи на легло в нещо, подобно на кома, именно Шоу помага на съпругата му в грижите за него.  Често, когато се срещали,  двамата не се поколебавали да се присмеят добродушно един на друг. Шоу бил с много слабо телосложение, а Честъртън бил много висок, едър човек. Веднъж например Честъртън казал на Шоу: „Като те гледа човек, би помислил, че глад е ударил Англия“.  А Шоу отговорил: „Като те гледа човек, би помислил, че ти си го причинил.“ Знаете ли, според мен изкуството да бъдеш приятел се корени именно в това- да не си егоист, да умееш да се смееш на себе си и да не се взимаш твърде нависоко.  Какво нещо е да умееш да се смееш.

 В света непрекъснато се случват безкраен брой злини, коя от коя по- ужасни. И за повечето от тях така и не научаваме. Но има периоди, в които злините се случват близо около нас или за тях се известява в медиите и си давам сметка, че човек не може сам да се справи с тежеста на ужаса и болката. Нито да ги обясни... но пък наблюдението ми е, че повечето хора възприемаме реалността като класово разделение, много подобно на теорията на Маркс. Когато някъде се случва нещо ужасно, хората сме склонни да си обясняваме нещата в следната схема: “тези са ужасни, те са чудовища, аз никога не бих постъпил така. Ето тези са лошите. Аз съм свестен човек.” Солженицин не би се съгласил. А аз съм склонна да повярвам на човек, преживял ужасите на затвора Шарашка, а после и лагер за принудителен труд. Ако някой е срещал зло очи в очи, трябва да е той.  “Де да беше толкова просто! — има някъде черни хора, вършещи злонамерено черни дела, и се иска само да ги различим от останалите и да ги ликвидираме. Ала л

“Следващата голяма ерес ще бъде просто атака срещу морала;  и особено срещу сексуалния морал.  И ще дойде не от няколко социалисти, оцелели от Фабианското общество, а от живата ликуваща енергия на богатите, решени най- после да се наслаждават на себе си, без да ги възпира Католицизма, нито Пуританството, нито Социализма ... Корените на  новата ерес, Бог знае, са толкова дълбоки, колкото самата природа, чието цвете е похотта на плътта и похотта на окото и гордостта на живота.  Твърдя, че човекът, който не може да види това, не може да вижда знаците на времената;  не може да види дори високите знаци на улицата, които са новият вид знаци в небето.  Лудостта на утрешния ден не е в Москва, а много повече в Манхатън - но по-голямата част от това, което беше в Бродуей, вече е в Пикадили (пътят към Уестминстър (моя бележка)”  [Честъртън, G. K.'s Weekly, 19 юни 1926] “The next great heresy is going to be simply an attack on morality; and especially on sexual morality. And it is coming, not

  В тази статия Честертън говори за Католическата вяра. Но всъщност всички негови наблюдения важат за Христовата църква, която твърдо стои в Писанието, традицията и приемствеността на апостолите, която ап. Павел обобщава много добре в писмото си до Тимотей:  “И така, ти, чадо мое, укрепвай в благодатта, която е в Христа Исуса. И каквото си чул от мене при много свидетели, това предай на верни човеци, които да са способни и други да научат. Съучаствай в страданията като добър воин Исус Христов. Никой служещ като воин не се заплита в житейски работи, за да угоди на този, който го е записал за воин. Също и ако се състезава някой в игрите, той не бива увенчан, ако не се е състезавал според правилата.” ВТОРО ТИМОТЕЙ‬ ‭2:1-5‬ ‭БЛБ‬‬ “Да ни поправи там, където грешим “  Католическата църква е единственото, което спасява човек от унизителното робство да бъде дете на своята епоха.  Сравних я с Новите религии;  но точно там тя се различава от Новите религии. Новите религии в много отношения са с

 Наскоро научих за една интересна книга, научна разработка на Leon Festinger, Henry Riecken, and Stanley Schachter. Книгата се казва “Когато пророчеството се провали” (When Prophecy Fails). В нея се прави проучване на един НЛО култ, чийто лидер пророкува апокалипсис през 1954 година. Повечето хора смятали, че щом дойде съответната дата без нищо да се случи, последователите на въпросния култ ще прозрат измамата, ще оставят нелепите си вярвания и ще се върнат към реалистична престава за живота. Леон Фестингер обаче, на базата своите проучвания и анализи в социалната психология счита, че това е малко вероятно. И се оказва прав. На база на неговите наблюдения издава (в съавторство) гореспомената книга и обосновава своята хипотеза.  Според тази хипотеза, вярващите в пророчеството ще противостоят на натиска да изоставят своите убеждения пред лицето на опровержение, ще използват наличната си социална подкрепа, за да поддържат своите вярвания и ще се опитат да увеличат влиянието си чрез опити

(Както посочва заглавието, книгата говори за скръбта на Луис от загубата на съпругата му- в текста наричана Х.. Преводът на този откъс е мой. Но цялата книга е преведена на български и достъпна безплатно на сайта Християнство.бг) “Имам нужда от Христос, а не от нещо, което прилича на Него.  Искам Х., а не нещо, което е като нея.  Една наистина добра снимка може в крайна сметка да се превърне в примка, ужас и препятствие.  Предполагам, че от изображенията има някаква полза, иначе не биха били толкова популярни.  (Няма голяма разлика дали те са картини и статуи извън ума или въображаеми конструкции в него.) За мен обаче опасността от тях е по-очевидна.  Образите на Святото лесно се превръщат в святи образи – свещени.  Моята представа за Бог не е божествена идея.  От време на време тази представа се налага да бъде разбивана.  Самият Той я разбива.  Той е великият иконоборец.  Сякаш почти можем да кажем, че това разбиване е един от белезите на Неговото присъствие?  Въплъщението е върховния

  “Мистицизмът подхранва здравомислието в  хората.  Докато има мистерия, се запазва здравословността, когато мистерията се унищожава, се създава болнавост.  Обикновеният човек винаги е бил със здрав разум, защото обикновеният човек винаги е бил мистик.  Той е оставил пространство на загадъчния здрач.  Обикновеният човек винаги е с единия крак на земята, а с другия - в приказната страна.  Винаги се е оставял свободен да се съмнява в боговете си;  но (за разлика от днешния агностик) е свободен и да вярва в тях.  Винаги се е грижел повече за истината, отколкото за последователността.  Ако обикновеният човек види две истини, които сякаш си противоречат, той би приел и двете истини заедно с противоречието между тях.  Духовното му зрение е стереоскопично, също като физическото му зрение: той вижда две различни картини наведнъж и въпреки това и заради това вижда всичко по-добре. По този начин той винаги е вярвал, че съществува съдба (предопределеност), но също, че съществува свободната воля.