Here for such a time as this

Току що ми сервираха неприятна новина. Много съм ядосана и ми се иска някой да го отнесе. Естествено няма кой но затова пък... тази сутрин рано, рано прочетох това стихотворение от Валери Петров преди да ме изненадат неприятно лошите вести. Е, точно навреме. Божа работа: Добрите писма Толкова радост извика писмото с добри новини! Гледам клеймото на плика и пътя му смятам във дни. Мисля си: значи, когато бях вчера така натъжен, листчето, с радост богато, е вече летяло към мен. Значи, така ни се струва понякога черен светът. Хора, недейте тъгува – добрите писма са на път!

Много съм мислила за тези етикети, които си слагаме на реверите и се гордеем все едно сме направили откритие или все едно сме платили със собствената си кръв за тях: Протестант Православен Евангелист Методист Баптист Петдесятен Католик И още, и още... И се получава нещо подобно : Аз съм евангелски християнин , мои близки са православни християни, а част от роднините ми са католически християни . Ако наблягаме на прилагателните в тези изрази, не поставяме ли Бог надолу в стълбицата. Не е ли общото между нас по- голямо от различното? Та някой да ми обясни: Ние, протестантите, в Христос ли вярваме или в отрицанието на всичко различно от нас? Дали живота ни се върти около Христос или се свежда до върл протест срещу всеки обичай, всяка вяра, всичко човешко. Мислите ли, че имаме повод за гордост с тази убеденост, че сме сол и светлина на света ( без света да го вижда )? Или по- скоро сме такава сол, че вгорчаваме живота на близките си и сме такава досадна светлина, като лазерчетата на д

Точно на Сирни Заговезни или Прошка както ми е известно на мен, бяхме на църква във Самоков, ромския квартал. Да ви призная честно съм много впечатлена. Едва ли някой ги е обучавал как Лутер и Уесли са превръщали популярните кръчмарски песни във хваление за Бога с нов текст естествено. Но на някой там му е хрумнала тази идея и явно работи добре защото хората се наслаждаваха на песните от сърце. Те ни разказаха за служението си: как ходят в местната болница и носят плодове и мляко на болните деца и как хранят вдовиците и сирачетата в своето общество. Как тези бедни и неуки хора са разбрали ценното в живота и са далеч по- успешни на духовното бойно поле?! Много просто е като го видиш: слушаш Христос със сърцето си, забравяш собственото его, не се големееш и не се преструваш на това, което не си. И ако за нас културата и новото време са извинение, за тази църква те са инструменти за служение. Пак ще кажа – впечатлена съм, а това ми се случва все по- рядко.

Дали някой е забелязал че освен братя и сестри в Христос, си имаме огромно мнозинство от братя по “църкварство”? Тая цветна дума ще рече нещо хибридно между пошъл бизнес и циркаджийска духовност. В този аспект наш ближен и обичен брат е човекът с пълно портмоне и замъглена представа за българската действителност. Христос остава някъде на заден план и само името му се споменава като етикет за “фирмената” им дейност. С името “Христов служител” на челото ( или опази Боже дори и “апостол”) тъй наречените братя обикалят Европата на “братски” разноски, строят зали и църкви, купуват и препродават парцели, демонстрират Божии пари, командорят демонстративно Святия Дух за изцеления, знамения и тъй нататък. Хари Потър ряпа да яде пред тях. Е, нагледах се на вариетени шоута, гурувски изцеления, безплодни пророчества и общи откровения за живата вода и всеизгарящия огън. Абе, хора!,толкова ли добре познавате Библията, че вече ви е малка, че ви е нужно нещо повече от нея, нещо повече от Хри