Here for such a time as this

Не, че нямам надежда... или не съм щастлива- не всичко е както изглежда, не всичко лицето разкрива. ...една съм на яве, друга на скрито, и съм свободна, и съм - във плен, макар да има на Кого да разчитам, може ли Той да разчита на мен? Не, че се мразя... или бичувам за зло или грях- пореден и пръв, но знам точно колко струвам, защото съм откупена с кръв...

Време на вдигнати чаши, хляб- разчупен за много... следващият миг е страшен- Голгота-отсреща- е строга... Време на разпната плът, грехове- разпънати- много... пирони сами се коват за тридневно "сбогом"... Време на възкръснал живот. Възкръснали - в Тебе- сме много- изплюли забранения плод ще живеем с живота на Бога.

Беше сутрин... На вратата почука. Настоя и по всички стъкла. Аз излязох (уж да хвърля боклука) с бяла блуза и лека пола... ...под сърцето ми трепваше нещо- това бе първата ни среща. Разговаряхме дълго в тревите, колко дълго- вече не зная, после пак се срещахме -скрито, в гората- в сумрака безкраен. Тогава пеехме някаква песен за принцове и принцеси... Той идваше без да ми каже... ... отиваше си пак така- правеше се на важен, аз махвах тъжно с ръка и оставах сама да си мисля, колко и как ще ми липсва. Така и не разбрах от къде иде или поне- къде отива. Не му казах, че ме обиди- щом дойдеше, аз бях щастлива... Една нощ, от ехото на кратер научих, че се казва ... Вятър.