Here for such a time as this

 “Слава на Бога във висините.  И на земята мир между човеците,  в които е Неговото благоволение.” ‭‭Лука‬ ‭2‬:‭14‬  Ако хорът на небесните същества е казал нещо друго, то не е записано.  Но когато от друго измерение дойде цяла армия от вестители, за които старите легенди разказват, че са добрите пощальони, то е добре да се заслушаме.  Пожеланията за новата година все са да е мирна, здрава, благодатна. Защото това са ценните неща. Дори и модерните човеци да подменят думите в празничните пожелания, същината им си остава същата. За нашето поколение повече от всякога е болезнено ясно колко е важно да има мир между човеците и Неговото благоволение да се излива между нас. И ключът за всичко това е да не забравяме, че славата принадлежи на Бога, който е във висините.  Ако запазим правилната подредба на структурата на реалността, тя няма да се клати- ще стане част от вечните неща. Ако се опитваме да пренареждаме реалността, която не ние сме създали и така правим опити да узурпираме чужд трон,

  Лекцията е изнесена пред духовници и служители на Англиканската църква "Някои от вас са свещеници, а други лидери на младежки организации. И аз почти нямам право да ви поучавам . Свещениците трябва да учат мен , не аз да по уча вам тях . Пък и н икога не съм помагал в организирането на младежи и докато бях млад, успешно избягвах да бъда организиран. Ако се обръщам към вас, това е в отговор на молба, толкова настоятелна, че възприех изпълнението на молбата като послушание . От мен се очаква да ви говоря за апологетика. Апологетика разбира се, означава защита. Първият въпрос е - какво възнамерявате да защитите? Християнството, разбира се: и християнството, така както го разбира църквата на Уелс. И тук- съвсем в началото трябва да се заема с една неприятна работа. Редовият енориаш остава с впечатлението, че в Англиканската църква често чуваме от нашите свещеници учение, което не е Англиканско Християнство. То може да се отклони от Англиканското Християнство по д

(Фотография: Getty )  IX “… традицията на християнството (което все още е единствената последователна етична система в Европа) се основава на два- три парадокса или мистерии, които лесно могат да бъдат оспорени в дебати, но също толкова лесно доказани в живота.  Един от тях например е парадоксът на надеждата или вярата – че колкото по-безнадеждна е една ситуация, толкова по-обнадежден трябва да е човекът.  … Друг е парадоксът на милосърдието или кавалерството, че колкото по-слабо е едно нещо, толкова повече трябва да бъде уважавано, че колкото по-беззащитно е едно нещо, би трябвало толкова по- склони да сме да му осигурим определен вид защита.  … Сега, една от тези много практични и действащи мистерии в християнската традиция (и както казвах тази, за която Римокатолическата църква е свършила най-добрата работа в откриването й) е концепцията за греховността на гордостта.  Гордостта е слабост в характера;  изсушава смеха, изсушава удивлението, изсушава кавалерството и живеца.  Християнск

  Летопис на тихия квартал, Джордж Макдоналд Annals of the quiet neighborhood, George MacDonald Откъс от глава десета “Празникът за Рождество” “Когато човекът се отдръпна от Бога в райската градина, единственият мъж в света престана да бъде приятел на единствената жена в света;    и вместо да се опита да понесе нейното бреме, стана неин обвинител пред Бог, в когото той видя само Съдията, неспособен да възприеме, че Безкрайната любов на Отца е дошла да го накаже с нежност и благодат.    Но когато Бог в Исус отново идва при хората, братята и сестрите разтварят ръце, за да се прегърнат един друг и така да прегърнат Него.    Това се случва, когато Той се ражда отново в нашите души.    Защото, скъпи приятели, това, от което всички имаме нужда, е просто да станем малки деца като Него;    да спрем да се тревожим за много неща и да се доверим на Него, търсейки единствено това Той да управлява, а ние да бъдем направени добри като Него.    Какво друго означава „Търсете първо Божието царството и

  Сър Хенри УИЛИНК е ректор (не съм сигурна дали това е еквивалента на vice chancellor) в Кеймбридж, който създава Катедрата по средновековен и ренесансов английски в Кеймбриджкия университет с цел да покани К. С. Луис да я оглави- позиция на пълноправен професор, за разлика от позицията му в Оксфорд на подценен преподавател. Луис на няколко пъти в писма отказва позицията- не защото не я иска, а най- вече заради нежеланието му да остави брат си да живее сам. Толкин е този, който в крайна сметка убеждава Луис да приеме така желаната позиция.  Следното писмо е към сър Уилинк непосредствено след смъртта на жена му (Синтия Франсис). По това време съпругата на Луис е в последните си месеци живот, страдаща от рак на костите.  КЪМ СЪР ХЕНРИ УИЛИНК  колежа Моудлин, Кеймбридж.  3 декември 1959 г.  Скъпи директор, От опит вече знам, че макар тези, които говорят за нечие нещастие, обикновено го нараняват, онези, които мълчат, нараняват още повече. Те помагат да се увеличи усещането за обща изолац

  Луис изнася последната си проповед „Неволна грешка на езика“ на 29ти януари 1956 г.  в Evernsong в колежа Моудлин. Както винаги, творбата му е истински бисер- наситен с лична откровеност и типично за него сухо чувство за хумор. НЕВОЛНА ГРЕШКА НА ЕЗИКА  Когато един мирянин трябва да изнесе проповед, мисля, че би било най- полезно и дори интересно, ако започне точно от мястото, където се намира самият той, не толкова с презумпция да инструктира, а по- скоро да си сравни бележките с останалите.  Неотдавна, когато използвах молитвения текст за четвъртата неделя след Троица* в моите лични молитви, установих, че съм направил грешка.  Намерението ми беше да се моля така да преминавам през временните неща, че да не загубя в крайна сметка вечните неща; но забелязах, че казах обратното- така да премина през вечните неща, че да не загубя в крайна сметка временните неща.  Разбира се, не мисля, че неволната грешка на езика е грях.  Не съм сигурен, че съм дотолкова стриктен фройдист, за да вярвам,

  C. S. Lewis, God in the dock WE HAVE NO 'RIGHT TO HAPPINESS’ К. С. Луис, НЯМАМЕ „ПРАВО НА ЩАСТИЕ“  „В края на краищата“, каза Клеър, „те имаха право на щастие.“ Обсъждахме нещо, което се случи в нашия квартал.    Г-н А. изостави г-жа А. и се разведе, за да се ожени за г-жа Б., която също се бе развела, за да се омъжи за г-н А. И със сигурност нямаше съмнение, че г-н А. и г-жа Б. бяха много влюбени един в друг.    Ако продължат да бъдат влюбени и ако нищо не се обърка със здравето или доходите им, те биха могли разумно да очакват, че ще бъдат много щастливи. Също толкова ясно беше, че не са доволни от старите си партньори.    Г-жа Б. обожаваше съпруга си от самото начало.    Но след това войната го смачка.    Смяташе се, че е загубил своята мъжественост и беше известно, че е загубил работата си.    Животът с него вече не беше това, което г-жа Б. бе очаквала.    А пък и горката госпожа А.    Беше загубила външния си вид — и цялата си жизненост.    Може да е вярно, както казват няко