За мирът на земята

 “Слава на Бога във висините. 

И на земята мир между човеците, 

в които е Неговото благоволение.”

‭‭Лука‬ ‭2‬:‭14‬ 

Ако хорът на небесните същества е казал нещо друго, то не е записано. 

Но когато от друго измерение дойде цяла армия от вестители, за които старите легенди разказват, че са добрите пощальони, то е добре да се заслушаме. 

Пожеланията за новата година все са да е мирна, здрава, благодатна. Защото това са ценните неща. Дори и модерните човеци да подменят думите в празничните пожелания, същината им си остава същата. За нашето поколение повече от всякога е болезнено ясно колко е важно да има мир между човеците и Неговото благоволение да се излива между нас. И ключът за всичко това е да не забравяме, че славата принадлежи на Бога, който е във висините. 

Ако запазим правилната подредба на структурата на реалността, тя няма да се клати- ще стане част от вечните неща. Ако се опитваме да пренареждаме реалността, която не ние сме създали и така правим опити да узурпираме чужд трон, тя ще се клати като при земетресение, като при истинско бедствие, като при война… 

Каквото и да си пожелаваме, към каквото и да се стремим, то няма да е успешно и полезно ако не се подравнява в правилната подредба. Ако не започва с основите на Истината. 

“Отче наш, 

Който си на небесата, 

да се свети Твоето име; 

да дойде Твоето царство,

да бъде Твоята воля, 

както на небето, така и на земята;”

Господ знае, че не сме глупаци и добре разбираме за какво иде реч. Никой от нас няма извинение, че не разбира. Всеки, който чуе думите Му и се съобразява с тях е като 

разумен човек, 

който строи къщата си 

на здрава и защитена канара. 

Знаете ли къде се намира такава канара- там където не позволяваме да се изграждат Вавилонски кули. Където признаваме върховенството на правилния владетел. Където не си затваряме очите за злото и не позволяваме то да се разрасне огромно като Левиатан. Където не просто си пожелаваме мир, но и работим мирът да се запази. Там, където не мълчим пред режими като руския, китайския, като халифатите. Земята продължава да е бойното поле на идеи и ценности. Ако тази война има успешен край, ще има мир на земята. Ако се откажем от страна в тази война, мирът ще е само ялово жадуван блян. 

Дано си подредим и построим идните дни и години спрямо Божествения отвес. Само така пожеланията ни за мир- в земите ни, в семействата ни, в сърцата ни, няма да са загубена кауза.