Here for such a time as this

*** Животът без мама гадно нагарча. Моменти, дни- нещастно посивяват,  невъзможно е тъга да се изхарчи,  някои неща, тук, не се оправят.  Раздялата ме учи да ценя Небето,  (кога сърцето свива се в скръбта) че времето не връща що ти е отнето,  но друго обещава Вечността.  29.01.2022

  VII Мълчаливо одобрение на злото  Всеки внимателен читател на псалмите би забелязал, че те ни говорят със суровост не само заради това, че сами правим зло, но и заради нещо друго.    В 26:4 добрият човек не само е свободен от „суета“ (лъжа), но дори не е „обитавал с“, не е бил в интимни отношения с тези, които са „суетни“.    Той ги е „мразил“ (26:5).    Така, в 31:7 той е „мразил“ идолопоклонниците.    В 50:18 Бог обвинява човека не за това, че е крадец, а за „съгласяването с“ крадеца (в превода на д-р Мофат „ти си приятел на всеки крадец, когото видиш“).    В 141:4-6, където нашият превод изглежда доста грешен, общият смисъл все пак се проявява и изразява същото отношение.    Почти комично Псалмистът от 139 пита „Не мразя ли тези, които Те мразят, Господи?    .    .    .    Та аз ги мразя, сякаш са ми врагове!”    (21, 22). Сега, очевидно всичко това – да понесем на плещите си да мразим онези, които смятаме за врагове на Бога, да избягваме събранието на онези, които смятаме за нече

  VI „По-сладки от мед“     В трагедията на Расин “Атали” хорът на еврейските момичета пее ода за първоначалното даване на Закона на планината Синай, която има забележителния рефрен ô charmante loi (Действие I, сцена iv).    Разбира се, няма как да стане — ще граничи с комичното — изразът да се преведе този „о, очарователен закон“.    Думата “очарователен” на английски се е превърнала в хладка и дори покровителствена дума;    използваме я за хубава вила, за книга, която е нещо по-малко от страхотна, или за жена, която е нещо по-малко от красива.    Как трябва да преведем charmante не знам;    "Очарователен?"    - "възхитителен?"    - "красив?"    Нито един термин не пасва съвсем.    Това, което е сигурно обаче, е, че Расин (могъщ поет, потопен в Библията) тук се приближава по-близо от всеки съвременен писател, който познавам, до това чувство, много характерно за определени псалми.    И това е чувство, което в началото ми се стори напълно объркващо. “Желате

  V „Прекрасната красота на Господа“  „Нека сега да спрем всичко това и да поговорим за веселие.“    Досега (не можех да се сдържа да не го напиша)    тази книга беше това, което старицата в Скот описа като „сухо морално дрънкане“.    Най-накрая можем да се обърнем към по-хубавите неща.    Ако смятаме, че „веселие“ е неподходяща дума за тях, това вероятно показва колко силно се нуждаем от нещо, което Псалмите могат да ни дадат (може би) по-добре от всяка друга книга на света. Знаем, че Давид танцуваше пред Ковчега. Той танцуваше с такава необузданост, че една от жените му (вероятно тя е от този тип хора- по-модерен, макар и не по-добър) помисли, че се прави на глупак.    Давид не се интересуваше дали се прави на глупак или не.    Той се радваше в Господа. Това ни напомня, че макар юдаизмът да е поклонение на единствения истински и вечен Бог, той е древна религия.    Това означава, че външните му елементи и много от неговите нагласи са били много по- подобни на нагласите в езичеството,

IV.    Смърт в псалмите  Според моята политика да започвам първо с това, което е най-непривлекателно, сега трябва да продължа към себеправедността в много от псалмите.    Но не можем добре да се справим с нея, докато не бъдат прегледани някои други неща.    Първо се обръщам към една много различна тема. Нашите предци изглежда са чели Псалмите и останалата част от Стария Завет с впечатлението, че авторите са писали с едно дълбоко и пълно разбиране на християнската теология;    основната разлика е, че Въплъщението за нас е нещо вече записано, за тях е било нещо предсказано.    По-специално, те рядко са се усъмнявали дали древните автори, като нас, са имали интерес към живота отвъд смъртта, страхували са се от осъждение и са се надявали на вечна радост. В нашата версия на Молитвеника, а вероятно и в много други, някои пасажи почти неустоимо създават това впечатление.    Така в 17:14 четем за нечестивите хора, „които имат своя дял в този живот“.    Читателят християнин неизбежно чете в тов