Here for such a time as this

  Хенри  Уодсуърт  Лонгфелоу  пише известната си поема през 1863 г., когато се намира в ужасна ситуация. Наскоро е загубил съпругата си в инцидентен пожар, а току що е получил вест, че синът му е сериозно ранен във войната. От тогава поемата е основа на десетки Рождествени песни :)  Рождествени камбани  Чух камбаните в Рождествения ден да свирят старите, познати песни.  И волни, сладки-  думите повтарят-  мир на земята, благоволение между човеците!  И си помислих как, във този ден всички камбанарии в Христовия свят  нареждаха  вечната песен:  Мир на земята, благоволение между човеците!  Така по пътя си, със звън и песен светът въртеше нощ към ден… И глас, и звън,  и песен с почит:  Мир на земята, благоволение между човеците!  Но после от всяка черна, проклета уста  в Юга гръмнаха оръдия и тез гърмежи  заглушиха песента.  Мир на земята, благоволение между човеците!  Сякаш земетресение разкъса  огнището на цял един континент… и скръб налегна всяко домакинство… Мир на земята, благоволение

Рождественият дом   Г.К.    Честъртън (Аматьорският превод е мой, оригиналът е чудесен)  Някак справяше се майката,  скитница, без място в хана. В мястото, където бе бездомна,  всички хора са си у дома.   Порутен, наблизо бе обора,  с олющени стени, с отъпкана земя,  който сякаш се укрепна и застана,  по- здрав от каменния Рим. В домовете си човеците за дом копнеят. Под слънцето са чужденци, главите си полагат в чуждата земя,  във сетнината на деня. Тук има битка, очи пламтящи и шанс, и чест, и изненада свише,  че над домовете ни са тези чудотворни небеса,  където е започнала Рождествената приказка.  Едно дете в обора мръсен,  където рият и ядат животни. Само там, където беше Той бездомен ти и аз сме всъщност у дома.  Имаме ръце, които творят, глави, които знаят,  но загубихме сърцата си - толкова отдавна!  …мястото, което карта и компас не могат да покажат под купола небесен.  Този свят е див като от старите легенди и странни са обикновените неща… Земя и въздух са достатъчни  за нашат

 “Толкин и Луис се срещат за първи път в Оксфорд през 1926 г., и двамата - преподаватели по английска литература, те бързо осъзнават, че споделят любов към древната и епична митология.  Очевидно е, че един от източниците на тяхното вдъхновение е приятелството им.  Луис си спомня оживен разговор (в стаята си в колежа) за боговете и великаните на скандинавските легенди: „Бях буден до 2:30 в понеделник, разговарях с англосаксонския професор Толкин ... Кой можеше да му откаже- , огънят беше ярък и разговорът - добър."  Те започват да се срещат редовно, за да обсъждат своите трудове, а към тях се присъединяват и други автори, така в крайна сметка създават „the Inklings.”  Толкин и Луис били доста недоволни от следвоенната литература от 20-те и 30-те години, затрупани с теми за отчуждение и морален цинизъм.  Творбите на автори като Робърт Грейвс („Сбогом на всичко това“), Ерих Ремарк („Всички тихи на Западния фронт“) и Т.С.  Елиът („Кухите мъже“) описват настроението на разочарование. В

 Д-р Тим Келър изнася лекция в Университета Белхавен през 2011г., в която говори за възгледа на Толкин и Луис за художествената литература и християнството.  Ето края на лекцията му, заслужава си да се изслуша.  Ето целия текст на видеото: Винаги съм бил дълбоко впечатлен от това как Дж.Р.Р. Толкин повежда приятеля си атеист К. С. Луис към вярата и християнството. Знаете, че и Толкин, и Луис са били учители в Оксфорд. Луис е бил лектор, Толкин- малко по- възрастен, бил професор. Толкин е бил дълбоко посветен християнин католик, а Луис е бил атеист. Един ден, докато се разхождали по алеята Адисън, покрай река Черуел, близо до общежитията на Луис, Толкин направил благовестителен ход, който полага основата на преобразяването на Луис от атеист във вярващ. Винаги ме е смайвало това.  Искате ли да знаете какво е това? За да го разберете, трябва да прочетете (макар да е трудно, но важно четиво) есето на Толкин,  наречено „За приказните истории“.  Едно от нещата, които той казва за приказките,

Лекцията е предоставена в писмен вариант на Шведската академия.  Превод на последната част:  “... нека не забравяме, че насилието не живее само и не е способно да живее само: то непременно е вплетено в лъжа.  Между насилието и лъжата се формира най- здравата, най-дълбоката от естествените връзки.  Насилието намира единственото си убежище в лъжата, а лъжата - единствената си опора в насилието. Човек, който веднъж е приел насилието като свой МЕТОД, неизбежно ще избере лъжата като свой ПРИНЦИП.  Още при раждането си, насилието действа открито и дори с гордост.  Но веднага щом то добие власт и се утвърди, насилието усеща разреждането на въздуха около себе си и не може да продължи да съществува, без да се оплете в мъгла от лъжи, които облича в сладки приказки.  Не е задължително, поне не винаги, насилието открито да те стисне за гърлото, по-честата му изява е да изисква от своите подчинени просто да дадат клетва за вярност към лъжа, да съучастват в лъжа.  А логичната постъпка на обикновения

  Боже на земята и олтара,  Приклони глава и чуй вика ни,  Управниците земни тук залитат,  А хората се лутат и умират;  Стени от злато ни загробват,  Остриета на презрението ни делят,  Не отнемай Своя гръм от нас,  Но махни я тази наша гордост.  От всичките уроци на страха,   От лъжите на езика и писалката,  От всички лесни речи,  Които са комфорт за хората жестоки,  От предателство и оскверняване   На чест и меч,  От сън и от проклятие,  Избави ни, Господи добри!   Завържи със жива връв  Принц, свещеник и слуга,  Преплети живота ни в едно,  Порази ни и спаси ни всички;  В гняв или възторг,  Запален с вяра и свободен,  Изгради Ти жив народ,  Единствен меч за Тебе. 

МИТЪТ СТАНA ФАКТ Моят приятел Кориней е настоятелен в обвинението си, че никой от нас не е наистина християнин. Според него историческото християнство е нещо толкова варварско, че никой съвременен човек наистина не може да му повярва: съвременниците, които твърдят, че го правят, всъщност вярват на съвременна мисловна система, която запазва речника на християнството и използва емоциите, наследени от него, докато тихо отхвърля неговите основни доктрини. Кориней сравнява съвременното християнство със съвременната английска монархия: формите на царство са запазени, но реалността е изоставена. Смятам, че всичко това е невярно, с изключение на няколко „модернистични“ богослови, които с Божията благодат стават все по -малко всеки ден. Но засега нека приемем, че Кориней е прав. Нека се съгласим, в името на спора, че всички, които сега се наричат християни, са изоставили историческите доктрини. Да предположим, че съвременното "християнство" разкрива система от имена, ритуали, формули

  Частичен превод на “Християнска апологетика” Лекцията е изнесена пред духовници и служители на Англиканската църква Ние трябва да защитаваме самото християнство - вярата, проповядвана от апостолите, засвидетелствана от мъчениците, въплътена в Символа на вярата, изложена от отците. Това трябва ясно да се разграничава от общата представа, която всеки от нас може да има за Бога и хората. Всеки от нас има своя индивидуален акцент, всеки поддържа в допълнение към вярата и много мнения, които му се струват съвместими с нея и верни и важни. И е възможно да са такива. Но като апологети не е наша работа да ги защитаваме. Ние защитаваме християнството; не "моята религия". Когато споменаваме своите лични мнения, ние винаги трябва да правим съвсем ясна разликата между тях и самата вяра. Св. Павел ни даде образец за това в 1 Коринтяни 7: 25, по определена тема, той няма дадена заповед от Господа, но дава „мнението си“. Така никой не се оставя под съмнение относно разликата в статута. То

I. МЕДИЦИНСКАТА ГРЕШКА  "Една книга за съвременни социални проучвания има форма, която е що годе рязко определена. По правило тя започва с анализ, със статистика, таблици на населението, намаляване на престъпността сред конгрегационалистите, нарастване на истерията сред полицаите и други подобни установени факти; после завършва с глава, която обикновено се нарича „Лекарството“. Почти изцяло благодарение на този внимателен, солиден и научен метод „Лекарството“ никога не се намира. Защото тази схема на медицински въпроси и отговори е грешка; първата голяма грешка на социологията. Винаги се дефинира болестта, преди да намерим лек. Но цялостното определние за човек и достойнството на човека е, че в социалните въпроси всъщност трябва да намерим лек, преди да открием болестта. Тази заблуда е една от петдесетте заблуди, които идват от съвременната мания за биологични или телесни метафори. Удобно е да се говори за социалния организъм, както е удобно да се говори за Британския лъв. Но Вели

WHAT’S WRONG WITH THE WORLD   By G.K. Chesterton  (1910г.) III. НОВИЯТ ЛИЦЕМЕР Това ново мъгляво политическо малодушие направи безполезен стария английски компромис. Хората са започнали да се страхуват от подобрението само защото е завършено. Наричат утопично и революционно това, че всеки наистина може да има свой собствен начин, или че наистина може да се направи нещо (каквото и да е то) и въпросът с него да се приключи. Компромисът означаваше, че половин хляб е по -добре от никакъв хляб. Но явно сред съвременните държавници се приема, че половин хляб е по -добре от цял хляб. Единственият аргумент, който преди ни подтикваше към безверна неяснота беше, че така поне ни спасява от фанатизма. Но тази безвеврна неяснота дори не прави това. Напротив, тя създава и подновява фанатизъм със сила, типична за нея. Това е едновременно толкова странно и толкова вярно, че ще помоля читателя да насочи вниманието си към него с малко по -голяма точност. Някои хора не харесват думата „догма“. За щастие