Честъртън- “Вечният човек” (Краят на втора глава)

 

“Най- напред стои фактът, че първородният грях е наистина първоначален.  Не само в теологията, но и в историята това е нещо, което се корени в произхода.  Каквото и да са вярвали различните хора, всички те са вярвали, че има нещо, което не е наред с човечеството.  Това чувство за грях направи невъзможно да си естествен и да нямаш дрехи, както направи невъзможно да си естествен и да нямаш закони.  Но преди всичко това може да се намери в онзи друг факт, който е бащата и майката на всички закони, тъй като самото то се основава на бащата и майката;  нещото, което е преди всички тронове и дори преди всички общности.

 Този факт е семейството.  Тук отново трябва да запазим ясни огромните пропорции на едно нормално нещо за разлика от разни модификации, степени и съмнения, повече или по-малко основателни, като облаци, наобиколили планината.  Може да се окаже, че това, което наричаме семейство, е трябвало да проправи пътя си през различни анархии и отклонения;  но със сигурност ги е надживяло, както и толкова вероятно, (колкото и не е) че ги е предшествало.  Както ще видим в случая с комунизма и номадството, възможно е по-безформени неща да са се оформяли в перифериите на обществата, които са приели фиксирана форма;  но нищо не показва, че формата не е съществувала преди безформеността.  

Важното е, че формата е по-важна от безформеността;  и че материалът, наречен човечество, е приел тази форма.  

Например от правилата за половете, няма по-интригуващ от дивашкия обичай, който обикновено се нарича кувада (обичай,при който бащата преживява самоналожени ритуали, за да пресъживее раждането на детето си).  Това изглежда като закон изваден от хаоса, чрез който бащата се третира така, сякаш е майката.  Във всеки случай явно включва мистичното усещане за пола;  но мнозина твърдят, че това наистина е символичен акт, чрез който бащата приема отговорността на бащинството.  В този случай тази гротескна лудория е наистина много тържествен акт;  защото това е основата на всичко, което наричаме семейство и всичко, което познаваме като човешко общество.  Някои, които се хващат за тези тъмни начала са казали, че някога човечеството е било под матриархат;  Предполагам, че при матриархат това няма да се нарича човечество, а “женчество”.  

Но други предполагат, че това, което се нарича матриархат, е просто морална анархия, при която само майката бива издигната, защото всички бащи са извън картинката или са безотговорни.  Но после дойде моментът, когато човекът реши да пази и ръководи това, което е създал.  Така той стана глава на семейството, не като побойник с голяма бухалка, с която да бие жените, а по-скоро като почтен човек, който се опитва да бъде отговорен.  Сега- всичко това може да е напълно вярно и може би дори е било първото семейно действие и пак ще е вярно, че тогава човекът за първи път се е държал като мъж и следователно за първи път е станал напълно мъж.  Но може и да е вярно, че матриархатът или моралната анархия, или както и да го наричаме, е само едно от стоте социални видове разпад или варварски подхлъзвания, които може да са се случвали на интервали от праисторическо време, както със сигурност са се случвали в историческите времена.  

Символ като кувадата, ако наистина е бил такъв, може би е отбелязвал потискането на ерес, а не първия възход на религията.  Ние не можем да заключим с някаква сигурност за тези неща, освен в големите им резултати в изграждането на човечеството, но можем да кажем в какъв стил е изградена по-голямата част от него и най-доброто от него.  Можем да кажем, че семейството е единицата на държавата;  че именно клетката изгражда структурата. Около семейството наистина се събират светините, които разграничават човеците от мравките и пчелите.  Благоприличието е завесата на тази палатка;  свободата е стената на този град;  собствеността е семейната ферма;  честта е семейното знаме.  

В практическите пропорции на човешката история се връщаме към основите на бащата, майката и детето.  Вече беше казано, че ако тази история не може да започне с религиозни предположения, тя все пак трябва да започне с някакви морални или метафизични предположения, ако ли не- може да има смисъл от историята на човека.  И това е много добър пример за тази алтернативна необходимост.  

Ако не сме от онези, които започват с позоваване на божествена Троица, ние все пак трябва да се позоваваме на човешка Троица;  и ще видите този триъгълник, повтарящ се навсякъде в матрицата на света.  Защото най-висшето събитие в историята, към което цялата история гледа напред и води нагоре, е само нещо, което е едновременно обръщане и обновяване на този триъгълник.  Или по-скоро това е единият триъгълник, насложен така, че да пресича другия, правейки свещен петоъгълник, от който в по-силен смисъл от този на магьосниците, неприятелите се страхуват.  Старата Троица е била съставена от баща и майка и дете и се нарича човешко семейство.  Новата е съставена от дете и майка и баща и носи името на Светото семейство.  Тя по никакъв начин не се променя, освен че е напълно обърната;  точно както светът, който се трансформира, не беше ни най-малко различен, освен че беше обърнат с главата надолу.”