Here for such a time as this

Бъдещето изглежда толкова несигурно. Даже днешният ден е с неизвестен край. Зад мен стоят 1300 години история: войни и мир, робство и свобода, тоталитаризъм и демокрация... Сякаш България е малка лодчица в необятен и недружелюбен океан. А така я обичам тая земя, напукана и набраздена като ръцете на добрата ми баба! В планините посечени дръвчета стоят като войници на своя пост, реките шумолят сякаш разказват приказка на заспиващо пеленаче. А морето и горещият пясък галят стъпалата и ръцете ми така, както само моята майка умее. ... така я обичам тая земя, че чак страшно ми става. Някаква тревога се е свила като буца в гърдите ми. Какво ли я чака моята крехка България?!

Много харесвам Емили Дикинсън. Едва ли съм единствената наоколо. Нали? 947 Удари ли камбаната- все питам: За какво? Душа е тръгнала към Бога- Отвръщат с тъжен тон. Тъй скръбно ли е в небесата? Звънът би трябвало да бъде весел- щом е заминала Душата към Небето- това е начинът най- подходящ да известиш Добрата новина. 1864г. ...стиховете й сякаш имат пулс, всяка дума е като поет дъх, като стон, въздишка, възклицание, като вибрация във въздуха, която търси някой настроен на същата честота...

До скоро си казвах - да съм българка е истинска гордост за мен. Но само до скоро... Сега мисля друго. Имам ли право да се гордея с отминали подвизи? Да се кича с нечия чест? Да си приписвам хилядолетна народна история като лична? Мога само да се възхищавам от историята на моя народ, да я разказвам с плам и страст, но ако има с какво да се гордея, то ще да е моите деца, а не предците ми. И , Бога ми, дано моите предци да има с какво да се гордеят заради мен. Защото човек е отговорен за своите дела и тези на децата си. Длъжен е да носи срама на своите грехове и тези на децата си. А колкото до предците – длъжни сме да учим от паденията и възходите им, да ги разказваме, да ги помним, да не забравяме. А във ден на равносметка дано поводите за гордост са повече от причините за срам. И все пак аз съм българка... Историята на моя народ е моя история. Дано моят живот да е достойна част от нея.