Here for such a time as this

*** Не знам дали в съня се срещат двата свята, дали тогава воалът между тях е по- прозрачен… Без теб по- пуста и безцветна е земята,  накъсва се денят и често става мрачен.  Защото денем няма да те видя, да поговорим,  да се погледнем с обич, да потупаш рамо,  но нощем се повдигат магическите щори  и поне на сън те виждам и докосвам, мамо!  26.03.2022

  (Лекцията е изнесена пред пацифисткото общество в Оксфорд.) Въпросът е дали службата ни във война под командването на гражданското общество, към което принадлежим, е нечестиво действие, морално неутрално действие, или действие, което е морално задължително. Питайки как да решим този въпрос, ние повдигаме много по-общ въпрос: как да решим кое е добро или зло? Обичайният отговор е, че решаваме по съвест. Но вероятно вече никой не мисли за съвестта като отделна способност, като едно от сетивата. Наистина не може да се мисли така. За автономна способност като сетивата не може да се спори; не можете да накарате човек да види зелено, ако вижда синьо. Но съвестта може да бъде променена чрез аргумент; и ако не мислите така, нямаше да ме помолите да дойда и да споря с вас за морала на спазването на гражданския закон, когато ни казва да служим във война. Следователно съвестта означава целия човек, ангажиран с определена тема. Но дори и в този смисъл съвестта все още има две значения. Може да о

  The Speaker , August 17, 1901 Журналистите изглеждат в почти буквален смисъл свещениците на съвременния свят.    Те може да не се издигнат точно до огромната отговорност, възложена на Апостол Петър, но поне може да се каже, че всичко, което вържат на земята, е вързано на земята и каквото развързват на земята, е развързано на земята.    Те имат по същество и абсолютно същите функции, които са изпълнявали старите свещеници, но техният капацитет за измама е още по-голям, а отговорността им пред света още по-малка.    Сравнението между свещениците и журналистите би било поразително в много точки.    В старите времена, човекът, който се впускаше в религията, сменяше името си, за да заличи всички следи от светската си личност.    Журналистът или приема псевдоним, или остава буквално анонимен по подобен начин, защото се е присъединил към братството на велика институция, която претендира за правото си да поглъща всичко, което журналистът може да направи.    Влиянието и силата на свещеника се

Проповед, изнесена в църквата на Света Богородица, Оксфорд, есента на 1939г.  Университетът е общество със стремеж към учене. Като студенти, от вас се очаква да се превърнете или да започнете да се превръщате в това, което средновековието нарича писари: философи, учени, изследователи, критици или историци. И на пръв поглед това изглежда странно нещо по време на голяма война. Каква е ползата от започването на задача, която имаме толкова малък шанс да завършим? Или, дори и ние самите да не бъдем прекъснати от смърт или военна служба, защо трябва да продължим да се интересуваме от тези спокойни занимания, когато животът на нашите приятели и свободите на Европа висят на кантар? Не е ли това да „свириш на цигулка докато Рим гори“? Но ми се струва, че няма да можем да отговорим на тези въпроси, докато не ги поставим рамо до рамо с някои други въпроси, които всеки християнин би трябвало да си задава в мирно време. Току-що говорих за това да „свириш на цигулка докато Рим гори“. Но за християни

  Изобщо не мога да разбера защо, когато вестниците споменават Рождество и уроците от него, веднага започват да говорят за международното разоръжаване.    Разбира се, че е Рождествен идеал несправедливите войни да спрат;    но не повече от несправедливите правителства, или несправедливите сделки, или несправедливите съдебни дела, или който и да е от безбройните други начини, по които хората измъчват или предават своя вид.    Обичайният и популярен превод на песента на ангелите е „Мир на земята: благоволение между хората“.    Освен точността, може би си струва да се отбележи, че двете са много различни неща.    Мирът на земята може да означава нещо съвсем различно от добрата воля между хората.    Мирът на земята може да означава парализираща паника, просната на земята пред световен тиранин.    Мир на земята може да означава, че всеки човек мрази ближния си, но се страхува от ближния си с една йота повече, отколкото го мрази.    "Те създават уединение и го наричат ​​мир."    Та