Here for such a time as this

 В първият том от поредицата “Разумната Библия” Денис Прегър коментира случая с акушерките в египетската земя, на които беше наредено да убиват еврейските новородени. Той говори за това, колко важни са две неща-  - колко е важно да се помни историята и сторените добрини - страхът от Бога  Има два пасажа, които ми се струва, че биха били полезни за четене и размисъл.  1.  “Страхът от Бог - когато този Бог е моралният Бог на Петокнижието, Богът на десетте заповеди, Бог, Който заповяда: „Обичай ближния си като себе си“ - е необходим, за да се направи общество от морални личности.  Разбира се, има морални атеисти, точно както имаше морални езичници и морални личности дори в най-лошите култури.  Но не можеш да изградиш добър свят с шепа хора, които по случайност са добри.  Нужен е универсален морален код даден от универсален Бог, Който е източникът на този морален код, и този Бог трябва да съди всички хора безпристрастно.  Следователно „страхът от Бог“ е толкова неизбежен, колкото е необход

 “Закъснелият” подарък     По стечение на обстоятелствата получих последния си коледен подарък два дни преди Великден. (Благодаря ти, Петя Зарева, за чудесния подарък ❤️ ) Бог обича чистосърдечно да се шегува с мен (с всички, предполагам) и ето че още веднъж насочи вниманието ми към това, че всяко “стечение на обстоятелствата” е всъщност грижлива и планирана проява на любов.  Чакането по принцип е едно от отхвърляните и негативни опитности и усещания  сред човеците. Още повече в сегашната ни динамична среда.  Защото в култура на отхвърляне на Провидението на Добронамерен и Целенасочен Създател, често чакането се възприема като губене на време. Но в светлината на мироглед, според който няма нищо случайно, чакането е подготовка. И има голямо удовлетворение в това да разпознаеш защо определени неща са дошли до теб в определено време.  Историите са най- добрият начин човек да осъзнае света и правилно да се ориентира в него. Точно в това се крие тайнствената сила на изкуството. То е механиз

 К. С. Луис  Откъс от писмо до Мери Ван Дьозен, 31 март 1958 г. „Всички преминаваме през периоди на суша в молитвите си, нали?  Съмнявам се дали те непременно са лош симптом.  Понякога подозирам, че това, което чувстваме като най-добрите си молитви, всъщност са най-лошите ни: че това, на което се наслаждаваме, е удовлетворението от привидния успех, като при изпълнение на танц или рецитиране на стихотворение.  Дали понякога нашите молитви се провалят, защото упорито се опитваме ние да говорим на Бог, когато Той иска да говори на нас…  Джой ми разказа веднъж, че една сутрин, преди години,  тя била преследвана от чувството, че Бог иска нещо от нея, някакво постоянно усещане, че си забравил да свършиш някакво задължение. И до средата на сутринта тя продължавала да се чуди какво е това. Но в момента, в който престанала да се тревожи, отговорът бил ясен като от изговорен глас. Бил: „Не искам да правиш нищо, искам да ти ДАРЯ нещо“- и веднага сърцето ѝ се изпълнило с мир и наслада. Св.  Август

“Приказките са нещо повече от морални уроци и капсули от исторически периоди за културен коментар;  те са естествен закон.  Детето, възпитано с фолклор, бързо ще научи правилата на кръстопътищата и езерата, огледалата и магическите обръчи от гъби.  То никога няма да яде или пие от странни плодове, нито ще оскърби старица, нито ще предаде името си, сякаш в него няма сила.  То никога няма да подцени най-малкия син или да докосне нечия фиба, розов храст или легло, без да пита, а стъпките му през гората ще бъдат леки и непретенциозни.  Малките, които търсят приказки, са научени да бъдат проницателни и учтиви граждани на видимия свят, в случай че в някакъв момент невидимият свят пристъпи тук.”  С. Т. Гибсън “Fairy tales are more than moral lessons and time capsules for cultural commentary; they are natural law. The child raised on folklore will quickly learn the rules of crossroads and lakes, mirrors and mushroom rings. They’ll never eat or drink of a strange harvest or insult an old woman

  В този сонет Уилям Уърдсуърт разказва за свое преживяване на фона на скръбта от загубата на малката му дъщеря Катрин. Стихотворението е писано 2 години след смъртта ѝ. Същият сонет е вдъхновил заглавието на автобиографията на К. С. Луис „Застигнат от радостта“   Внезапно сполетян от радост Уилям Уърдсуърт   Внезапно сполетян от радост и като вятъра- нетърпелив , обърнах се , за да я споделя— О! Но с кого, освен с теб, положена отдавна във безмълвна гробница- в място, което никаква превратност не може да обърне? Припомни те в ума ми любовта- тъй вярната любов… С какви сили, как бих могъл да те забравя макар и за най-кратката частица време? Колко съм се заблудил, че да съм сляп за най-тежката ми загуба! …С появата на тази мисъл скръбта нанесе най-острото пронизване, освен едно, единствено- когато там стоях отчаян, съзнаващ, че най- ценното съкровище в сърцето ми го няма; че нито времето сега, нито години неродени ще върнат пред очите ми това небесно