Внезапно сполетян от радост, Уилям Уърдсуърт

 

В този сонет Уилям Уърдсуърт разказва за свое преживяване на фона на скръбта от загубата на малката му дъщеря Катрин. Стихотворението е писано 2 години след смъртта ѝ. Същият сонет е вдъхновил заглавието на автобиографията на К. С. Луис „Застигнат от радостта“

 

Внезапно сполетян от радост

Уилям Уърдсуърт

 

Внезапно сполетян от радост и като вятъра- нетърпелив,

обърнах се, за да я споделя— О! Но с кого,

освен с теб, положена отдавна във безмълвна гробница-

в място, което никаква превратност не може да обърне?

Припомни те в ума ми любовта- тъй вярната любов…

С какви сили, как бих могъл да те забравя

макар и за най-кратката частица време?

Колко съм се заблудил, че да съм сляп

за най-тежката ми загуба! …С появата на тази мисъл

скръбта нанесе най-острото пронизване,

освен едно, единствено- когато там стоях отчаян,

съзнаващ, че най- ценното съкровище в сърцето ми го няма;

че нито времето сега, нито години неродени

ще върнат пред очите ми това небесно личице.

 

Surprised by Joy

William Wordsworth

 

Surprised by joy—impatient as the Wind

I turned to share the transport—Oh! with whom

But Thee, long buried in the silent Tomb,

That spot which no vicissitude can find?

Love, faithful love, recalled thee to my mind—

But how could I forget thee?—Through what power,

Even for the least division of an hour,

Have I been so beguiled as to be blind

To my most grievous loss!—That thought’s return

Was the worst pang that sorrow ever bore,

Save one, one only, when I stood forlorn,

Knowing my heart’s best treasure was no more;

That neither present time, nor years unborn

Could to my sight that heavenly face restore.

photo credit: freepic ai