S.T. Gibson on fairy tales

“Приказките са нещо повече от морални уроци и капсули от исторически периоди за културен коментар;  те са естествен закон.  Детето, възпитано с фолклор, бързо ще научи правилата на кръстопътищата и езерата, огледалата и магическите обръчи от гъби.  То никога няма да яде или пие от странни плодове, нито ще оскърби старица, нито ще предаде името си, сякаш в него няма сила.  То никога няма да подцени най-малкия син или да докосне нечия фиба, розов храст или легло, без да пита, а стъпките му през гората ще бъдат леки и непретенциозни.  Малките, които търсят приказки, са научени да бъдат проницателни и учтиви граждани на видимия свят, в случай че в някакъв момент невидимият свят пристъпи тук.”

 С. Т. Гибсън

“Fairy tales are more than moral lessons and time capsules for cultural commentary; they are natural law. The child raised on folklore will quickly learn the rules of crossroads and lakes, mirrors and mushroom rings. They’ll never eat or drink of a strange harvest or insult an old woman or fritter away their name as though there’s no power in it. They’ll never underestimate the youngest son or touch anyone’s hairpin or rosebush or bed without asking, and their steps through the woods will be light and unpresumptuous. Little ones who seek out fairy tales are taught to be shrewd and courteous citizens of the seen world, just in case the unseen one ever bleeds over.”

S.T. Gibson 

Photo credit: freepic ai