“Закъснелият” подарък (17 април 2023)

 “Закъснелият” подарък    

По стечение на обстоятелствата получих последния си коледен подарък два дни преди Великден. (Благодаря ти, Петя Зарева, за чудесния подарък ❤️ )

Бог обича чистосърдечно да се шегува с мен (с всички, предполагам) и ето че още веднъж насочи вниманието ми към това, че всяко “стечение на обстоятелствата” е всъщност грижлива и планирана проява на любов. 

Чакането по принцип е едно от отхвърляните и негативни опитности и усещания  сред човеците. Още повече в сегашната ни динамична среда.  Защото в култура на отхвърляне на Провидението на Добронамерен и Целенасочен Създател, често чакането се възприема като губене на време. Но в светлината на мироглед, според който няма нищо случайно, чакането е подготовка. И има голямо удовлетворение в това да разпознаеш защо определени неща са дошли до теб в определено време. 

Историите са най- добрият начин човек да осъзнае света и правилно да се ориентира в него. Точно в това се крие тайнствената сила на изкуството. То е механизмът да представиш събирателен образ на Голямото, на Необхватното и Дълбокото в кратка история, поместена в картина, симфония, снимка, танц, представление или приказка. 

Повествованието е единственият траен начин да събереш и съхраниш в себе си мъдрост, която собственият ти опит никога няма да успее да събере. Словото, което предоставя Себе Си на човека и човекът, който се смирява в положението да попива и да се учи от Разкриващото Се Слово стават части от една толкова интимна и градивна динамика, че тази взаимовръзка моделира много от атрибутите  на близките взаимоотношения на “родител <-> дете”, “съпруг <-> съпруга”, “приятел <-> приятел”, “учител <->ученик” и т.н.

Понякога стилът на писане в библейските текстове не предизвиква същият ефект както четенето на класическа приказка. А ми се струва, че поне отчасти замисълът на свещените текстове е точно такъв. И вероятно е бил напълно постигнат в тогавашния исторически период. Но ние сме твърде далеч от онази древна обстановка и ни убягва фамилиарността и удобството на класическите текстове от нашето съвремие. Идиомите и клишетата, които удобно стават носещи подпори в съвременния човешкия светоглед са с различен изказ от идиомите и клишетата на старозаветното време. 

“Хрониките на Троицата” се справят точно с тази пречка. Те ви въвеждат в приказен разказ, който разкрива така структурата и подредбата на Свръхестественото, на Божеството, че прави Свещения текст на Писанието доста по- ясен и лесен за поглъщане от преди. Идеята на книгата ме подсети за формата на катехизиса. Традиционната църковна идея за катехизис работи само в контекста на цялостната библейска история. Всяка точка или твърдение от катехизиса имат реална стойност, ако се възприемат като синтезиран залък от цялостен “хляб”. “Хрониките на Троицата” в много отношения постига целта на катехизис с майсторството и похватите на класическа приказка.  Тя прави далеч по- достъпно и разбираемо Онова, което е отвъд нас. Понякога строго традиционните християни не обичат такъв тип литература, защото е отворена към широки интерпретации и възможни отклонения от класическото тълкувание. Но за съжаление такъв консерватизъм слага непосилното изискване всеки текст да има тежестта и непогрешимостта на Канона. Което е невъзможно. Творческата свобода на изразяване е страхотен дар свише и ако го пренебрегнем, то ще е в наш ущърб- ще лишим себе си от неповторимите перспективи на хора като Микеланджело, Леонардо, Моцарт, Бах, Толкин, Луис и хиляди други творци, чиито имена не разпознаваме толкова лесно както великите. Затова има само един сборник от канонични книги. Всички други книги, които интерпретират канона трябва да се възприемат като художествен изказ. Подобно на това някой да нарисува ваш портрет- хем сте вие, хем не точно- портретът е двуизмерен образ на оригинала със специфична гледна точка- тази на творец. 

Обикновеният човек ценѝ в един часовник хубавия външен вид и точното отмерване на време, майсторът часовникар вижда красотата на детайлите в целия дизайн и механизъм.

Обикновеният човек бива запленен от общия ефект на живописен шедьовър, майсторът художник вижда редица пластове от смайващи светове. 

Обикновеният човек чете с наслада хубава поема и отчасти попива нейното настроение, поетът вижда ритми, рими, динамика, песен, подредба на цял един свят.

Обикновеният човек с удоволствие потапя себе си в хубава музика, маестрото живее вътре в нея и тя в него, той я чува отвън и отвътре. 

Не всички сме майстори. Но всеки може да бъде ученик. Да жадува разбиране, да отвори себе си към възприемане, да желае прозрение отвъд първия поглед. Струва ми се, че ученикът познава радостта както никой друг. Смайването и удовлетворението от това да видиш още една идея по- дълбоко, да се доближиш до умението и таланта на майстора, без да изгубиш личното смирено усещане за нуждата от още мъдрост е нещо безценно. 

“Хрониките на Троицата” са един такъв инструмент, с който да предоставите на себе си (децата и близките си) удовлетворение и наслада от попиване на мъдрост, знание и повече яснота по библейският мироглед през една необичайна призма. Добра работа- на авторите и художниците 🙂 

В някакъв смисъл, книгата е написана като приказка за деца. И не мога да ви опиша колко аз ценя книги, които са написани “като за деца.” В тези книги няма нищо детинско, напротив подправени са със щипка вечност и те изискват специфична зрялост, за да им се насладиш и да ги оцениш както подобава. (Те приличат на магически очила, чрез които можеш да видиш още един цвят от дъгата.) Както пише К.С. Луис на своята кръщелница: “…някой ден ще си достатъчно пораснала, за да четеш отново приказни истории.”

Започнах с това, че всяко “стечение на обстоятелствата” е всъщност грижлива и планирана проява на любов. Може би сте достатъчно пораснали и вече е време отново да започнете да четете приказни истории.

https://hronikite.bg/хрониките-на-троицата-в-началото-9786199193815/