Денис Прегър - “Разумната Библия”

 В първият том от поредицата “Разумната Библия” Денис Прегър коментира случая с акушерките в египетската земя, на които беше наредено да убиват еврейските новородени. Той говори за това, колко важни са две неща- 

- колко е важно да се помни историята и сторените добрини

- страхът от Бога 

Има два пасажа, които ми се струва, че биха били полезни за четене и размисъл. 

1. 

“Страхът от Бог - когато този Бог е моралният Бог на Петокнижието, Богът на десетте заповеди, Бог, Който заповяда: „Обичай ближния си като себе си“ - е необходим, за да се направи общество от морални личности.  Разбира се, има морални атеисти, точно както имаше морални езичници и морални личности дори в най-лошите култури.  Но не можеш да изградиш добър свят с шепа хора, които по случайност са добри.  Нужен е универсален морален код даден от универсален Бог, Който е източникът на този морален код, и този Бог трябва да съди всички хора безпристрастно.  Следователно „страхът от Бог“ е толкова неизбежен, колкото е необходим.  Ако Бог съди нашата моралност, разбира се, ще имаме страх от Него - точно както имаме страх и от човешки съдия.  И обратното, ако Бог не съди хората, няма причина да се боим от Него.

 Има още един важен морален аспект в страха от Бог.  Хората се страхуват от тези, които са по-мощни от тях.  Следователно единственият начин да не се страхувате от могъщите хора е да се страхувате от Бог.  Така в случая, записан тук, тези, които се страхуваха от Бог, спасиха еврейските бебета, докато тези, които се страхуваха от фараона, помагаха в удавянето на еврейските бебета.

Не забравяйте, че не любовта към Бог предизвика моралния героизъм на акушерките.  В наше време много хора се позовават на заповедта да обичаме Бога, но пренебрегват или дори нарушават заповедта да имаме страх от Бога.  Макар да има много вярващи в Бога, които от любов към Бог биха извършили героична саможертва, повечето боговерци са морални ежедневно, защото вярват, че ще бъдат съдени от Бог.  Ето защо, например, в традиционните западни общества най-добрите хора рутинно се описват като "богобоязливи", а не "боголюбиви".

 Именно страхът от Бог освободи акушерките от страха от египетския тиранин.  Тази подробност често се пренебрегва: Страхът от Бог е освобождаваща емоция, освобождаваща от инвалидизиращ страх от зли, могъщи хора.  Това трябва да се подчертае, защото много хора гледат на страха от Бог като на обременителен, отколкото на освобождаващ.

 Този страх е това, което даде на акушерките сили да извършат онова, което доколкото знаем е първият регистриран акт на гражданско неподчинение в историята.  Всъщност страхът (а понякога и любовта към Бог) обяснява защо несъразмерно голям брой дисиденти в тоталитарните общества са вярвали в Бог.  Когато посетих Съветския съюз през 1969 г., тайно взех от там песен на съветски еврейски дисидент, чийто текст включваше думите: „Страх нямам от никого, освен единствено от Бога“ („ не бойся никого, кроме Бога одного“).”

2. 

“Американският писател Брус Фейлър има коментар за често срещаното подчертаване на важността на помненето в Петокнижието и по- специално “Изход”:

“Историята на Изход започва със забравяне. Фараонът не помни как Израилев син спаси Египет от глад. Останалите пет книги на Мойсей стават противовес на това състояние на забрава. Бог чува стенанието на Израел и “си спомни Завета” (Изход 2:24). Мойсей изведе израилтяните от Египет и ги караше да “помнят този ден” (Изход 13:3). На израилтяните се заповядва “да помнят Съботата”(Изход 20:8) и да спазват Пасхата като “ден на възпоменание” (Изход 12:14). Целта на Мойсей беше да създаде нация коренно различна от Египет... да създаде общество, което предлага алтернатива различна от невежеството и незнанието. Той трябваше да създаде общност, която помни.” 

Денис Прегър - “Разумната Библия”