К. С. Луис Откъс от писмо до Мери Ван Дьозен, 31 март 1958 г.

 К. С. Луис 

Откъс от писмо до Мери Ван Дьозен, 31 март 1958 г.

„Всички преминаваме през периоди на суша в молитвите си, нали?  Съмнявам се дали те непременно са лош симптом.  Понякога подозирам, че това, което чувстваме като най-добрите си молитви, всъщност са най-лошите ни: че това, на което се наслаждаваме, е удовлетворението от привидния успех, като при изпълнение на танц или рецитиране на стихотворение.  Дали понякога нашите молитви се провалят, защото упорито се опитваме ние да говорим на Бог, когато Той иска да говори на нас…

 Джой ми разказа веднъж, че една сутрин, преди години,  тя била преследвана от чувството, че Бог иска нещо от нея, някакво постоянно усещане, че си забравил да свършиш някакво задължение. И до средата на сутринта тя продължавала да се чуди какво е това. Но в момента, в който престанала да се тревожи, отговорът бил ясен като от изговорен глас. Бил: „Не искам да правиш нищо, искам да ти ДАРЯ нещо“- и веднага сърцето ѝ се изпълнило с мир и наслада. Св.  Августин казва: „Бог дава там, където намери празни ръце“.  Човек, чиито ръце са пълни с пакети, не може да получи подарък.  Може би тези пакети не винаги са грехове или земни грижи, но понякога са нашите собствени суетни опити да Му се поклоним по НАШИЯ начин.  Между другото, това, което най-често прекъсва моите собствени молитви, не са големи разсейвания, а малки – неща, които човек ще трябва да свърши или да избягва през следващия час.“