Here for such a time as this

 (извадка от публикацията му за десетгодишнината на вестника, в който списва- седмичника на Честъртън. 21 март 1935 г. ) “Рожденият ден въплъщава определени подразбиращи се идеи; Първият факт при празнуването на рожден ден е, че това е начин да се потвърди предизвикателно и дори пламенно, че е хубаво да си жив ...  Но има и втори факт за рождените дни- рождената песен на цялото творение;  ... но ми се струва, другата мисловна школа почти отказва да признае това.  Смисълът на този факт е просто, че е факт.  Като се радвам за моя рожден ден, аз се радвам за нещо, за което сам не съм допринесъл. ...струва ми се, че съвременните мислители от този вид просто нямат никаква философия или поезия или дори отношение към нещата, които получават от реалния свят, който вече съществува;  от миналото;  от родителя;  от патриотичната традиция или от моралната философия на човечеството.  Те говорят само за правене на неща;  сякаш биха могли да направят себе си, както и всичко останало.  Те винаги говор

Хората ме питат дали вярвам в Бог.  А този въпрос наистина не го харесвам. Много време мислех по въпроса, за да разбера защо. Кой би имал дързостта да твърди, че вярва в Бог? Ако прегледа начина си на живот, кой ще посмее да твърди това? Затова Ницше казва, че има само един християнин- и това е Христос. Да имаш смелостта да твърдиш това, означава напълно да го живееш. В известен смисъл това е непосилна задача. Да можеш да приемеш структурата на съществуванието- страданието, разочарованието и предатеството и все пак да живееш порядъчно, да се целиш в доброто с цяло сърце, да се отделиш от злобата, от желанието за унищожаване и да стоиш храбро, да казваш истината, да изговаряш и да живееш истината- това означава да вярваш. Това означава! Не означава просто да го заявиш. Означава да го практикуваш.Ако не го практикуваш, трябва много да помислиш дали да го претендираш. Никога не съм чувствал свобода да претендирам друго освен , че опитвам да живея все едно Бог съществува. Само Бог знае как

“„Вие сте солта на земята. Но ако солта се обезсоли, с какво ще се направи солена? Тя вече не става за нищо, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората. Вие сте светлината на света. Не може да се укрие град, който е навръх планина. Също така когато запалят светило, не го поставят под крина, а на светилник и свети на всички вкъщи.  Тъй да светне пред хората светлината ви,  че   да могат да видят добрите ви дела и да прославят вашия небесен Отец.“” ‭‭Матей‬ ‭5:13-16‬ “„ Старайте се да не вършите благодеянията си пред хората с цел да ви видят.  Иначе няма да имате награда от вашия небесен Отец.  И тъй, когато вършиш добро дело, не тръби за себе си, както правят лицемерите по синагогите и по улиците, за да ги хвалят хората. Истината ви казвам: те вече получават своята награда. А ти, когато правиш добро дело, нека лявата ти ръка не знае какво прави дясната, за  да остане благодеянието ти в тайна ; и твоят Отец, Който вижда какво правиш тайно, ще ти въздаде наяве.“” ‭‭Матей‬ ‭6:1-4‬ ‭

 Числа 12та глава Аарон и Мариам- братът и сестрата на Мойсей започнаха да го оплюват. Според разказа, уж го укорявали заради това, че е взел жена етиопка, пък укорите звучаха явно запалени от завистта:  “Само чрез Мойсей ли говори Господ? Не говори ли и чрез нас?” Писанието дава ясно да се разбере, че Мойсей нямаше да предприеме нищо, за да се защити.  “А Мойсей беше човек много кротък,  повече от всичките човеци, които бяха на земята.” Но Господ защитава Своите Си. Той извика Аарон и Мариам пред всички и потвърди верността Си към Мойсей:  “Моя слуга, който е верен в целия Ми дом; с него Аз ще говоря уста с уста, ясно; и той ще гледа Господния образ. Как не се побояхте вие да говорите против слугата Ми Мойсей?  И гневът на Господа пламна против тях, и Той се оттегли.” ‭‭ А Мариам се намери мигновено наказана- с проказа.  Аарон бързо смени настройката и се обърна към брат си:  “Моля ти се, господарю мой, не ни възлагай този грях, с който сторихме безумие и съгрешихме.” Мойсей не използ

 (края на книгата, писана преди 116 години)  “Съвременният свят е изпълнен с хора, които се придържат към догмите толкова силно, че дори не знаят, че са догми.  Може дори да се каже, че съвременният свят като корпоративно тяло държи определени догми толкова силно, че не знае, че те са догми. Например в някои кръгове, считани за прогресивни, може да се смята за „догматична“ идеята за подобрен или усъвършенстван човек в един друг свят.  Но не се смята за „догматична“ идеята за подобрен или усъвършенстван човек в този свят; въпреки че тази идея за прогрес е също толкова недоказана, колкото идеята за безсмъртието, и от рационалистична гледна точка е съвсем невероятна.  Прогресът е една от нашите догми и догмата означава нещо, което не е считано за догматично.  … Нека да тръгнем на дълго пътешествие и да се заемем с едно страховито изследване.  Нека поне да копаем и търсим, докато не открием собствените си мнения.  Догмите, които наистина поддържаме, са далеч по-чудновати и може би далеч по

  Цялата идея за неутралитет спрямо сегашната война на Русия срещу Украйна ме интригува в рамките на християнската гледна точка. Слабо ме интересува позицията на хора извън църквата. Но определено се опитвам да разбера защо християни и християнски общества защитават идеята за неутралитет- политически, личен, църковен.  Струва ми се, че отчасти причина за такъв поглед към нещата идва от осакатен или непълен мироглед. Християнското учение поучава, че срещата с Христос, решението за покаяние и следване на Бога- всяко от тези неща е строго индивидуално и лично. Т.е. човек отговаря за себе си, за собствените си решения и грехове, за собствената си вина. Това е вярно. Не подлежи на спор. Но християнството са̀мо започва от тук.  Алегорията на следните стихове е прекрасна, дълбокозначима:  „Влезте през тясната врата, защото широка е вратата и просторен е пътят, които водят към погибел, и мнозина минават през тях, защото тясна е вратата и стеснен е пътят, които водят към живота, и малцина ги на

  Tremendous Trifles, The red angel, откъс “Плахостта на детето или дивака е напълно разумна;  този свят ги плаши, именно защото този свят е много тревожно място.  Не им харесва да бъдат сами, защото да бъдат сами е наистина ужасна идея.  Варварите се страхуват от неизвестното по същата причина, поради която агностиците го боготворят - защото то е факт.  Така че приказките не са отговорни за изграждането на страх у децата (или която и да е форма на страха);  приказките не дават на детето представа за злото или грозното;  тези неща вече са в детето, защото то самото е в света.  Приказките не дават на детето първата му идея за чудовището.  Това, което приказките дават на детето е първата му ясна представа, че е  възможно да победиш чудовището.  Мъникът добре познава дракона от момента, в който притежава въображение.  Това, което приказката му предоставя е Свети Георги, който да убие дракона. Точното действие на приказката е това: тя запознава детето с една поредица от ясни картини на иде

  ДО МЕРИ УИЛИС ШЕЛБЪРН:  колеж Моудлин,  Кеймбридж.  7/6/55  Скъпа Мери Уилис  Благодаря за писмото Ви от 29-ти. Снимката от “Тайм” беше полезно унижение- като вретище от козина.    (Какво преувеличение! Сякаш човек не би предпочел да изглежда като Грозната херцогиня, отколкото половин ден да носи груби и дразнещи долни дрехи!).  Мисля, че всичките ви дейности като фея кръстница на китайска булка са изключително приятни и очевидно и вие ги намирате за такива.    Малко е тревожно да чуя, че тя не иска да се омъжи за никого.    Но смея да кажа, че ще се почувства различно, когато има детенце.    Но, разбира се, китайската нагласа    е доста различна, нали?    При тях (доколкото разбирам) родителите са всичко, а съпругът (още повече, съпругата) е нищо.    Шокиран съм да разбера, че съществува магазин, който отказва да обслужва китайци.    Но аз отдавна знам, че приказките за Братството, където и да се случват те, в Америка или тук, са лицемерие.    Или по-скоро човекът, който ги говори,

  Това е едно от най- кратките есета на К. С. Луис. Но в него се съдържа важен ключ към разбирането на собствената му представа за живота и реалността, както и на неговите художествени произведения. Според доктор Майкъл Уард- един от водещите експерти по творчеството на Луис, това есе и есето “За историите” хвърлят ярка светлина в разгадаването на замисъла зад поредицата “Хрониките на Нарния”. Есето е публикувано в различни издания, едно от които е сборникът “Compelling reason”   Размишления в бараката за инструменти (1945)  Днес стоях в тъмната барака за инструменти.    Слънцето грееше навън и през процепа в горната част на вратата проникна слънчев лъч.    От мястото, където стоях, този лъч светлина, с плуващи в него прашинки, се превърна в най-поразителното нещо в бараката.    Всичко останало беше затъмнено почти до черно.    Виждах лъча, но не виждах нещата покрай него. После се преместих, така че лъчът падна върху очите ми.    Мигновено цялата предишна картина изчезна.    Вече не в

  Когато войникът има страх от Бога, чест, разпознава истината, и има добро сърце:  (Лука 7, Матей 8- двата разказа на същата история чудесно се допълват един друг) Тази история е за един римски военен- стотник, който обичаше слугите си, обичаше и народа на Израел. Той беше причината в този регион израилтяните да имат синагога. Еврейските старейшини настоятелно се застъпиха за него пред Христос. Защото този римски военен началник имаше тежко болен слуга, за когото се надяваше да получи изцеление свише.  Стотникът дори не се считаше за достоен Господ да влезе в къщата му. Но беше убеден в силата Му. Разбираше собствената си власт на военен началник и заможен господар. И си беше дал сметка, че иска помощ от Началникът над всички началници, Господа над господарите.  “Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под покрива ми; затова не сметнах себе си достоен да дойда при Тебе; кажи само дума и слугата ми ще оздравее. Защото и аз съм човек, поставен под власт, и имам подчин

 Спомняте ли си историята за Исус Навин, Халев и останалите съгледвачи? Децата в нашето неделно училище я харесваха много. Тя е пълна с поуки и се надявам един ден, когато за тези деца е важно да вземат решения,  да си спомнят какво сме учили в неделното училище. Тази история е актуална винаги,  а и особено днес.  “И Господ говори на Мойсей, казвайки: Изпрати мъже, за да огледат Ханаанската земя, която Аз давам на израиляните; по един мъж от всяко племе на бащите им, да изпратите първенците измежду тях.” ЧИСЛА‬ ‭13:1-2‬  И така отидоха една солидна група мъже да проучват.  Рувимовото племе – Самуй, Закхуровият син; Симеоновото племе – Сафат, Хориевият син;  Юдовото племе – Халев, Ефониевият син;  Исахаровото племе – Игал, Йосифовият син; Ефремовото племе – Осия, Навиевият син;  Вениаминовото племе – Фалти, Рефуевият син;  Завулоновото племе – Гадиил, Содиевият син;  Йосифовото племе, от Манасия – Гади, Сусиевият син;  Дановото племе – Амиил, Гемалиевият син;  Асировото племе – Сетур, М

Някои християни виждат в Св. Георги заплаха от приравняването му по авторитет със Христос. Същевременно този тип християни нелогично издигат Апостол Павел близо до същите тези висоти.  Има няколко неща, особено важни в разбиране на личността на Христос- чудесата и знаменията, които Той извърши не Го направиха велик, Спасител, Бог на богове и Цар на царе. Той винаги е бил Цар над всичко, Творец над всичко, единствен и всемогъщ Бог. Делата Му бяха израз на Неговата същност. Типично по човешки ние се впечатляваме от знамения, вместо от личността. Едно време го правеха учениците Му, сега пак го правим ние- учениците Му... “Исус му казва: Толкова време съм с вас и не познаваш ли Ме, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца; как казваш ти: Покажи ни Отца? Не вярваш ли, че Аз съм в Отца и че Отец е в Мене? Думите, които Аз ви казвам, не от Себе Си ги говоря; но пребъдващият в Мене Отец върши Своите дела. Вярвайте Ми, че Аз съм в Отца и че Отец е в Мене; или пък вярвайте Ми поради самите дела.