Размисли по неделната проповед

“„Вие сте солта на земята. Но ако солта се обезсоли, с какво ще се направи солена? Тя вече не става за нищо, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората. Вие сте светлината на света. Не може да се укрие град, който е навръх планина. Също така когато запалят светило, не го поставят под крина, а на светилник и свети на всички вкъщи. 

Тъй

да светне пред хората светлината ви, 

че 

да могат да видят добрите ви дела и да прославят вашия небесен Отец.“”

‭‭Матей‬ ‭5:13-16‬

“„Старайте се да не вършите благодеянията си пред хората с цел да ви видят. Иначе няма да имате награда от вашия небесен Отец. 

И тъй, когато вършиш добро дело, не тръби за себе си, както правят лицемерите по синагогите и по улиците, за да ги хвалят хората. Истината ви казвам: те вече получават своята награда. А ти, когато правиш добро дело, нека лявата ти ръка не знае какво прави дясната, за да остане благодеянието ти в тайна; и твоят Отец, Който вижда какво правиш тайно, ще ти въздаде наяве.“”

‭‭Матей‬ ‭6:1-4‬ ‭

Двата пасажа се намират много близо един до друг в т.нар. Проповед на планината. Нямам идея как точно е протекла тази проповед на Исус, но така я е записал Матей. И съм сигурна, че има разумна причина. 

На пръв поглед сякаш си противоречат. Как е възможно едновременно да ни се препоръчва хората да могат да видят добрите ни дела, но същевременно трябва да се стараем те да останат в тайна? 

Случвало ми се е да чувам християни да се хвалят с твърдението, че те са светлина на света. А хора извън църквата са поглеждали с насмешка на това самозаявление.  Практиката да се хващаме за благоприятни библейски стихове и да ги използваме извън контекста не помага на никого. Обикновено Библията съдържа в себе си ключето за нейното разбиране. 

В първия пасаж Исус завършва с “Тъй да светне светлината ви”, което ще рече, че има конкретен начин, по- който светлината трябва да свети, за да е благотворна, вместо вредяща. Във втория пасаж обяснява как точно става това светене- без парадност, без лицемерие, със скромност и смирение- съвсем по маниера на любовта- без да се възгордява, без да търси своето.

Според Исус (началото на първия пасаж) светлината не може да се скрие, сама ще намери начин да осияе. Може би точно това е тестът на истинската добрина- че дори и да я криеш, тя ще бъде като град, поставен на хълм, като плодът на добро дърво- самият механизъм на създанието, както Господ го е създал ще направи скритото явно. Затова няма нужда сами да изтъкваме собствените си добри дела. Ако са наистина добри, те ще блеснат с благотворна светлина. И ще донесат слава на Отец във висините.