За рождения ден, Честъртън
(извадка от публикацията му за десетгодишнината на вестника, в който списва- седмичника на Честъртън. 21 март 1935 г. )
“Рожденият ден въплъщава определени подразбиращи се идеи;
Първият факт при празнуването на рожден ден е, че това е начин да се потвърди предизвикателно и дори пламенно, че е хубаво да си жив ...
Но има и втори факт за рождените дни- рождената песен на цялото творение;
... но ми се струва, другата мисловна школа почти отказва да признае това. Смисълът на този факт е просто, че е факт. Като се радвам за моя рожден ден, аз се радвам за нещо, за което сам не съм допринесъл.
...струва ми се, че съвременните мислители от този вид просто нямат никаква философия или поезия или дори отношение към нещата, които получават от реалния свят, който вече съществува; от миналото; от родителя; от патриотичната традиция или от моралната философия на човечеството. Те говорят само за правене на неща; сякаш биха могли да направят себе си, както и всичко останало. Те винаги говорят за правене на религия; и дори не могат да си представят идеята за получаване на откровение. Те винаги говорят за създаване на верую; без да виждат, че това включва и създаване на цял Космос. Но дори в такъв случай не бихме могли да направим космоса, който е направил нас.
Всеки, който познава поне малко моите препочитания и предразсъдъци, няма да каже, че не съм съпричастен с идеята да се създават неща. Вярвам в правенето на хиляди неща; правене на шеги, правене на снимки, правене (за разлика от фалшифицирането) на стоки, правене на книги и дори статии, създаване на играчки, правене на инструменти, правене на ферми, създаване на домове и др. правене на църкви, правене на свещени изображения; и между другото дори правене на война срещу хора, които биха ми попречили да правя тези неща. Но работилницата за правене, колкото и да е огромна, е само половината от света.
Има цял философски проблем на човешкия ум, който задължително се занимава с нещата, които той не е направил; с нещата, които не би могъл да направи; включително себе си. И твърдя, че това важи за всеки светоглед, който изоставя целия този аспект на живота; цялата приемственост, цялата благодарност, цялото наследство, цялото поклонение. Освен ако един философ няма философия, която може да направи поносимо и възприемчиво отношението му към всички актуалности, които са около него и пред него и зад него - тогава той има само половината философия; той е сляп, макар че може да е най-остроумият човек в света, в този смисъл той е полуумен.”
Снимка: https://bg.wikiquote.org
Коментари