Неделя сутрин. От амвона се разказва Добрата история

 

Когато войникът има страх от Бога, чест, разпознава истината, и има добро сърце: 

(Лука 7, Матей 8- двата разказа на същата история чудесно се допълват един друг)

Тази история е за един римски военен- стотник, който обичаше слугите си, обичаше и народа на Израел. Той беше причината в този регион израилтяните да имат синагога. Еврейските старейшини настоятелно се застъпиха за него пред Христос. Защото този римски военен началник имаше тежко болен слуга, за когото се надяваше да получи изцеление свише. 

Стотникът дори не се считаше за достоен Господ да влезе в къщата му. Но беше убеден в силата Му. Разбираше собствената си власт на военен началник и заможен господар. И си беше дал сметка, че иска помощ от Началникът над всички началници, Господа над господарите. 

“Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под покрива ми; затова не сметнах себе си достоен да дойда при Тебе; кажи само дума и слугата ми ще оздравее. Защото и аз съм човек, поставен под власт, и имам подчинени на мене войници; и казвам на един: Иди!, и той отива; и на друг: Ела!, и идва; и на слугата си: Направи това!, и той го прави. Като чу това, Исус му се почуди; обърна се и каза на вървящото след Него множество: Казвам ви, дори в Израил не съм намерил толкова вяра.”

Какво доказателство за вярата на този “външен” човек. Господ му каза: “както си повярвал, така нека ти бъде.”

Но не мисля, че вярата се свежда до постигането или получаването на чудо. “Както си повярвал” означава как възприемаш света, какъв мироглед имаш, колко добре познаваш Всевишния, колко страхопочитание изпитваш към Него, как това се вижда на дело в живота ти и отношението ти към ближните. 

“И слугата оздравя в същия час.” - Т.е. доброто, за което жадуваш се случва. 

Вратата, на която хлопаш, се отваря:

“Но ви казвам, че мнозина ще дойдат от изток и от запад и ще насядат с Авраам, Исаак и Яков в небесното царство;”