За светиите

Някои християни виждат в Св. Георги заплаха от приравняването му по авторитет със Христос. Същевременно този тип християни нелогично издигат Апостол Павел близо до същите тези висоти. 

Има няколко неща, особено важни в разбиране на личността на Христос- чудесата и знаменията, които Той извърши не Го направиха велик, Спасител, Бог на богове и Цар на царе. Той винаги е бил Цар над всичко, Творец над всичко, единствен и всемогъщ Бог. Делата Му бяха израз на Неговата същност. Типично по човешки ние се впечатляваме от знамения, вместо от личността. Едно време го правеха учениците Му, сега пак го правим ние- учениците Му...

“Исус му казва: Толкова време съм с вас и не познаваш ли Ме, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца; как казваш ти: Покажи ни Отца? Не вярваш ли, че Аз съм в Отца и че Отец е в Мене? Думите, които Аз ви казвам, не от Себе Си ги говоря; но пребъдващият в Мене Отец върши Своите дела. Вярвайте Ми, че Аз съм в Отца и че Отец е в Мене; или пък вярвайте Ми поради самите дела. Истина, истина ви казвам, който вярва в Мене, делата, които върша Аз, и той ще ги върши; и по-големи от тях ще върши; защото Аз отивам при Отца. И каквото и да поискате в Мое име, ще го сторя, за да се прослави Отец в Сина. Ако поискате нещо в Мое име, това ще сторя.”

‭‭ЙОАН‬ ‭14:9-14‬ ‭

Исус нямаше притеснения да каже, че и по- велики от Неговите дела ще извършват учениците Му. Вероятно именно онези ученици, които са Му вярвали безрезервно са останали записани в историята  и са знайни и до днес. Като апостолите и някои светии. Не защото са се прехласвали по чудеса и са търсели начини да ги правят, не - това винаги са били трикове на магьосници и жреци. Апостолите и светците имаха мисии от Бога и бяха фокусирани да ги изпълнят. А чудесата и невероятните истории, останали за нас са се получили такива, защото тези Христови ученици са гледали толкова нависоко към Бога, че огромни планини са им се стрували като обикновени препятствия, тежки подтиснически държавни системи са им изглеждали като зли, но тромави  змейове, които може да се победят, а за тях правото е право, дори и да рискуваш да те хвърлят в огъня. 

“Нашият Бог, Комуто ние служим, може да ни спаси от пламтящата огнена пещ, и от твоите ръце, царю, ще ни избави; ако ли не, пак да знаеш, царю, че на боговете ти няма да служим и на златния образ, който си поставил, няма да се кланяме.”

‭‭ДАНИИЛ‬ ‭3:17-18‬ ‭

Тези, които считат празниците и образите на светиите като застрашаващи превъзходството на Христос вероятно си представят Седрах, Мисах, Авденаго, Данаил, Петър, Павел, Св. Георги и Св. Патрик седнали на маса в небето да се хвалят един на друг с подвизите си- колко големи са били лъвовете, колко отровни са били хапещите змии, колко страшен е бил змея, колко риба са уловили този или онзи път. Но всъщност общото между всички герои на вярата е именно вярата в Христос, в Троицата и желанието им да се прослави Сина. 

“Господи, Ти си мой дял; 

обещах се, че ще пазя Твоите думи.”

‭‭ПСАЛМИ‬ ‭119:57‬ ‭

“Господ е дял мой – казва душата ми – 

затова ще се надявам на Него.”

‭‭ПЛАЧЪТ НА ЕРЕМИЯ‬ ‭3:24‬ ‭

“Защото за мене да живея е Христос, 

а да умра – придобивка.”

‭‭ФИЛИПЯНИ‬ ‭1:21‬ ‭ 

“Блажен, който изтърпи...

А ти върви до края; 

и ще се успокоиш, 

и ще възкръснеш за дела си в последните дни.”

‭‭Данаил‬ ‭12:12-13‬

Снимка: https://www.tripadvisor.co.uk