Джордан Питърсън- в разговор с Денис Прегър

-



Хората ме питат дали вярвам в Бог. 


А този въпрос наистина не го харесвам.

Много време мислех по въпроса, за да разбера защо.


Кой би имал дързостта да твърди, че вярва в Бог?

Ако прегледа начина си на живот, кой ще посмее да твърди това? Затова Ницше казва, че има само един християнин- и това е Христос. Да имаш смелостта да твърдиш това, означава напълно да го живееш. В известен смисъл това е непосилна задача.


Да можеш да приемеш структурата на съществуванието-

страданието, разочарованието и предатеството и все пак да живееш порядъчно, да се целиш в доброто с цяло сърце, да се отделиш от злобата, от желанието за унищожаване и да стоиш храбро, да казваш истината, да изговаряш и да живееш истината- това означава да вярваш. Това означава! Не означава просто да го заявиш. Означава да го практикуваш.Ако не го практикуваш, трябва много да помислиш дали да го претендираш. Никога не съм чувствал свобода да претендирам друго освен , че опитвам да живея все едно Бог съществува.


Само Бог знае какъв ще си, ако наистина вярваш.


Източник: Interview: Dr. Jordan Peterson and Dennis Prager at the 2019 PragerU Summit

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Размишления върху Псалмите, К. С. Луис 9

-
Изображение
  IX Дума за възхвалата  Възможно е (и трябва да се надяваме) тази глава да е ненужна за повечето хора.    Тези, които никога не са били достатъчно твърдоглави, за да проумеят трудността, която тази глава разглежда, може дори да я сметнат за смешна.    Нямам и най-малко възражение срещу смеха им;    малка комична пауза в една дискусия не вреди, колкото и сериозна да е темата.    (Според собствения ми опит най-смешните неща са се случвали в най-сериозните и най-искрени разговори.)  Когато за първи път започнах да се приближавам до вярата в Бог и дори известно време, след като ми беше дадена тази вяра, аз открих препъни камък в изискването, отправено демонстративно от всички религиозни хора, че трябва да „хвалим“ Бог;    още повече във внушението, че самият Бог го изисква.    Всички презираме човека, който изисква непрекъснато уверяване в собствената си добродетел, интелигентност или възхитителност;    ние презираме още повече тълпата от хора около всеки диктатор, всеки милионер, всяка з
Прочетете още

Членството (“Бремето на славата”, К. С. Луис ) Обръщение към Обществото на св. Албан и св. Сергий.

-
Изображение
Нито християнин, нито който и да е историк не би могъл да приеме епиграмата, която определя религията като „това, което човек прави в уединението си“. Мисля, че един от братята Уесли казва, че Новият Завет не познава единичната/самотната религия. Забранено ни е като християни да пренебрегваме събранието. Още в най-ранните си документи Християнството вече е институционално. Църквата е Христовата невяста. Ние сме членове един на друг.  В нашата собствена епоха идеята, че религията принадлежи на личния ни живот - че всъщност е занимание заделено за личното свободно време на индивида - е едновременно парадоксална, опасна и естествена. Парадоксална е, защото това превъзнасяне на индивида в религиозната сфера възниква в епоха, когато колективизмът безмилостно побеждава индивида във всяка друга сфера. Виждам това дори в университетите. Когато за първи път отидох в Оксфорд, типичното студентско общество се състоеше от дузина мъже, които се познаваха отблизо, изслушваха разработката на някой от
Прочетете още

Дрехи от смокинови листа или облекло от слава

-
Изображение
Четиримата евангелисти описват доста сходни събития в своите очерци за живота на Исус. Но апостол Йоан завършва своята книга с интересен коментар:   „Има още и много други дела, които извърши Исус; но ако се напишеха едно по едно, струва ми се, че цял свят нямаше да побере написаните книги.“   Това означава, че отделните епизоди, случки или проповеди на Исус, които  с а увековечени в Евангелията са подбрани внимателно и целенасочено. Нито една от историите в тези книги не е случайна, нито повърхностна. Затова, к огато попадна на странни случка или  откъс  в Писанията, любопитството ми се запалва.  Текстът се превръща в нива та , която е скрила безценната перла.    В двадесет и първата глава на Евангелието на Матей се описва триумфалното влизане на Христос в Ерусалим. Тълпата наивно викаше „Осанна“ без да разбира Кого точно прославя, но Исус отлично знаеше какво прави. Той влизаше, възседнал  магаренце - сигурен знак за Царя, Който е извоювал победата. От тук нататък  би трябвало да усе
Прочетете още