Here for such a time as this

  Повечето от нас израстват и живеят в семейство и дом. Уви, повечето от нас обикновено не оценяват какво огромно благословение е това. В контраст ние забелязваме дразги, несъвършенства в характерите, разногласия, проблеми, недоимък в семейството… Според Честъртън „Библията ни казва да обичаме ближните си, а също и враговете си; вероятно защото като цяло те са едни и същи хора.” Затова семейството е мястото, в което се учим дълго да търпим, да прощаваме, да не държим сметка за зло, да не се превъзнасяме, да не злоупотребяваме с другия, да не търсим своето.  Учим се на любов.  Тази любов прави възможно напук на всички недостатъци у най- близките ни и най- вече у нас самите, семейството да бъде: благоприятната лаборатория за изграждане на солиден характер,  топлата оранжерия, за израстване защитени от бурите,  убежището, в което се изцеляват раните и болките,  пристанът, в който се връщаме уморени от битки и странствания,  прегръдката, в която можем да си починем и утешим.  Семейството е

Понякога приказните истории успяват да изразят най- добре това, което тря бва да се каже К. С. Луис Есето е публикувано в Ню Йорк Таймс, 1956г. (Откъс от есето)  …  За мен това означава, че обикновено има две причини за написването на произведение с въображение*, може да ги наречем  причина на Автора и причина на Човека.  Ако е налице само една от тях, тогава, що се отнася до мен, книгата няма да бъде написана.  Ако първата причина липсва, не може;  ако втората липсва, не трябва.  В съзнанието на автора от време на време изниква материал за разказ.  За мен това неизменно започва с картини в съзнанието ми.  Тези изникнали образи не водят до нищо, освен ако не са съпроводени с копнеж за Форма: стих или проза, разказ, роман, пиеса или какво ли още не.  Когато тези две неща се споят, имате завършен импулс на Автора.  Сега това е нещо вътре в него, което се опитва да излезе.  Той копнее да види как това бълбукащо нещо се излива в тази форма, както домакинята копнее да види новото сладко да

Четиримата евангелисти описват доста сходни събития в своите очерци за живота на Исус. Но апостол Йоан завършва своята книга с интересен коментар:   „Има още и много други дела, които извърши Исус; но ако се напишеха едно по едно, струва ми се, че цял свят нямаше да побере написаните книги.“   Това означава, че отделните епизоди, случки или проповеди на Исус, които  с а увековечени в Евангелията са подбрани внимателно и целенасочено. Нито една от историите в тези книги не е случайна, нито повърхностна. Затова, к огато попадна на странни случка или  откъс  в Писанията, любопитството ми се запалва.  Текстът се превръща в нива та , която е скрила безценната перла.    В двадесет и първата глава на Евангелието на Матей се описва триумфалното влизане на Христос в Ерусалим. Тълпата наивно викаше „Осанна“ без да разбира Кого точно прославя, но Исус отлично знаеше какво прави. Той влизаше, възседнал  магаренце - сигурен знак за Царя, Който е извоювал победата. От тук нататък  би трябвало да усе