Here for such a time as this

XII Втори/ скрити значения в Псалмите В известен смисъл тълкуването на Псалмите от нашия Господ Исус беше обща почва между Него и Неговите противници. Въпросът, който споменахме по- рано, как Давид може да нарече Христос „моят Господ“ (Марк 12, 35-37), би загубил смисъла си, освен ако не беше отправен към онези, които приемаха за даденост, че „моят Господ“, споменат в Псалм 110 беше Месията, царственият и помазан избавител, който ще подчини света на Израел. Този метод беше приет от всички. Всички „Писания“ имаха „духовен“ или втори смисъл. Дори един „богобоязлив“ езичник като етиопския евнух (Деяния 8: 27-38) знаеше, че свещените книги на Израел не могат да бъдат разбрани без водач, обучен в юдейската традиция, който може да отвори скритите значения . Вероятно всички обучавани евреи през първи век са виждали препратки към Месията в повечето от тези пасажи, където нашият Господ ги е видял; това, което беше противоречиво, беше Неговото отъждествяване като месианския цар с друга старозаве

  XI Писание Ако дори езическите разкази могат да носят второ значение, не съвсем случайно, а защото, в смисъла, който предложих, те имат някакво право върху това, то очакваме Писанието да предоставя второ значение далеч по-смислено и по-често. Имаме две основания за това, ако сме християни. 1. За нас тези писания са „святи”, или „вдъхновени”, или, както казва св. Павел, „Божии мъдрости”. Но това се разбира по повече от един начин и трябва да се опитам да обясня как го разбирам аз, поне що се отнася до Стария Завет. Бях заподозрян, че съм т. нар. фундаменталист. Това е така, защото аз никога не възприемам който и да е разказ за неисторичен просто на основание, че включва чудотворен елемент. Някои хора намират чудото за толкова трудно за вярване, че не могат да си представят никаква причина, която ме кара да го приемам, освен по- старото вярване, че всяко изречение от Стария завет има историческа или научна истина. Но аз не твърдя това, подобно на св. Йероним, когато казва, че Мойсей оп

X. Скрито/второ значение Сега трябва да се обърна към нещо доста по-трудно. Досега се опитвахме да четем Псалмите, както предполагаме — или аз предполагам — техните поети са искали да ги четем. Но това, разбира се, не е основният начин, по който те са били използвани от християните. Смята се, че те съдържат второ или скрито значение, „алегоричен“ смисъл, свързан с централните истини на християнството, с Въплъщението, Страданията Христови, Възкресението, Възнесението и Изкуплението на човека. Целият Стар Завет е третиран по един и същи начин. Пълното значение на това, което казват писателите, от тази гледна точка е очевидно само в светлината на събитията, случили се след смъртта им. Подобна доктрина не без основание буди дълбоко недоверие в съвременния ум. Защото, както знаем, човек може да прочете почти всичко във всяка книга, ако е достатъчно упорит. Това важи особено за всеки, който е писал художествена фантастика. Той ще намери рецензенти, както благосклонни, така и враждебни, четещ

  IX Дума за възхвалата  Възможно е (и трябва да се надяваме) тази глава да е ненужна за повечето хора.    Тези, които никога не са били достатъчно твърдоглави, за да проумеят трудността, която тази глава разглежда, може дори да я сметнат за смешна.    Нямам и най-малко възражение срещу смеха им;    малка комична пауза в една дискусия не вреди, колкото и сериозна да е темата.    (Според собствения ми опит най-смешните неща са се случвали в най-сериозните и най-искрени разговори.)  Когато за първи път започнах да се приближавам до вярата в Бог и дори известно време, след като ми беше дадена тази вяра, аз открих препъни камък в изискването, отправено демонстративно от всички религиозни хора, че трябва да „хвалим“ Бог;    още повече във внушението, че самият Бог го изисква.    Всички презираме човека, който изисква непрекъснато уверяване в собствената си добродетел, интелигентност или възхитителност;    ние презираме още повече тълпата от хора около всеки диктатор, всеки милионер, всяка з