Където не си чужденец

 

Повечето от нас израстват и живеят в семейство и дом. Уви, повечето от нас обикновено не оценяват какво огромно благословение е това. В контраст ние забелязваме дразги, несъвършенства в характерите, разногласия, проблеми, недоимък в семейството…

Според Честъртън „Библията ни казва да обичаме ближните си, а също и враговете си; вероятно защото като цяло те са едни и същи хора.” Затова семейството е мястото, в което се учим дълго да търпим, да прощаваме, да не държим сметка за зло, да не се превъзнасяме, да не злоупотребяваме с другия, да не търсим своето. 

Учим се на любов. 

Тази любов прави възможно напук на всички недостатъци у най- близките ни и най- вече у нас самите, семейството да бъде:

благоприятната лаборатория за изграждане на солиден характер, 

топлата оранжерия, за израстване защитени от бурите, 

убежището, в което се изцеляват раните и болките, 

пристанът, в който се връщаме уморени от битки и странствания, 

прегръдката, в която можем да си починем и утешим. 

Семейството е късче земно (леко мътно) огледало, в което виждаш част от небето. Апостол Павел казва, че сега “виждаме нещата неясно, като в такова огледало”, но можем да си представим какво би било да “ги видим лице в лице” “да познаем напълно, както сме напълно познати” (1 Коринтяни‬ ‭13‬:‭12‬) 

Семейството е мястото, в което не си чужденец.