К. С. Луис, Ефективността на молитвата

 

К. С. Луис

ЕФЕКТИВНОСТТА НА МОЛИТВАТА

Преди няколко години станах една сутрин с намерението да се подстрижа в подготовка за посещение до Лондон. Но първото писмо, което отворих, ми показа ясно, че не се налага да ходя до Лондон. Затова реших да отложа и подстрижката. Но тогава започна едно необяснимо леко подтикване в съзнанието ми, почти като глас, който казва: „Все пак иди да се подстрижеш. Върви да се подстрижеш.“ Накрая не издържах. Отидох. А моят бръснар по това време беше събрат християнин и човек с много проблеми, на когото брат ми и аз понякога успявахме да помогнем. В момента, в който отворих вратата на работилницата му, той каза: „О, молех се да дойдеш днес.“ И всъщност, ако бях дошъл ден-два по-късно, нямаше да съм му полезен.

Останах смаян, още съм смаян. Но, разбира се, човек не може да докаже неоспорима причинно-следствена връзка между молитвите на бръснаря и моето посещение. Може да е било телепатия. Може да е било инцидент.

Стоях до леглото на жена, чиято бедрена кост беше проядена от рак и която имаше разрастващи се колонии от разсейки и в много други кости. Нужни бяха  трима души, за да я местят в леглото. Лекарите предричаха няколко месеца живот; сестрите (които често знаят по-добре), няколко седмици. Един добър човек положи ръце върху нея и се помоли. Година по-късно пациентката вървеше (ходеше изправена, през неравен горски терен) и човекът, който направи последните рентгенови снимки, казваше: „Тези кости са здрави като скала. Това е чудо.”

Но отново няма неопровержимо доказателство. Медицината, както признават всички истински лекари, не е точна наука. Не е необходимо да се позоваваме на свръхестественото, за да обясним погрешните прогнози на медицината. Не е нужно, освен ако не решите да вярвате в причинно-следствената връзка между молитвите и възстановяването. Тогава възниква въпросът: „Какъв вид доказателство ще докаже ефикасността на молитвата?“

Това, за което се молим, може да се случи, но как можеш да знаеш, че е нямало да се случи така или иначе? Дори нещото да беше безспорно чудотворно, от това няма да следва, че чудото се е случило благодарение на вашите молитви. Отговорът със сигурност е, че никога няма да достигнем до убедително емпирично доказателство, каквото се намира в науката. 

Някои неща се доказват от неизменното еднообразие на нашите преживявания. Законът за гравитацията се установява от факта, че според нашия опит всички тела без изключение му се подчиняват. Но, дори ако всички неща, за които хората са се молили, са се случили (а те не се случват), това няма да докаже ефикасността на молитвата, така както я възприемат християните. Защото молитвата е молба. Същността на молбата, за разлика от принудата, е, че тя може да бъде или да не бъде удовлетворена. И ако едно безкрайно мъдро Същество се вслушва в молбите на ограничени и глупави създания, разбира се, че понякога ще ги изпълни, а понякога ще ги отхвърли. Неизменният „успех“ в молитвата изобщо не би доказал християнската доктрина. Това би доказало нещо много подобно на магия - сила в определени човешки същества да контролират или принуждават хода на природата.

Без съмнение има пасажи в Новия завет, които на пръв поглед може да изглеждат, че обещават неизменно изпълнение на нашите молитви. Но не е възможно те наистина да означават това. Защото в самото сърце на историята срещаме ярък пример за обратното. В Гетсимания най-Светият от всички молители се помоли три пъти определена чаша да Го отмине. Не стана. След този случай можем напълно да отхвърлим идеята, че молитвата се препоръчва като някакъв безпогрешен трик.

Други неща се доказват не просто чрез опит, но чрез онези изкуствено създадени опитности, които наричаме експерименти. Може ли това да се приложи за молитвата? Ще подмина възражението, че никой християнин не би могъл да участва в такъв проект, защото му е забранено: „Да не изпитваш Господа, твоя Бог.“ Забранено или не, въпросът е дали това изобщо е възможно?

Бил съм свидетел да се предлага екип от хора – колкото повече, толкова по-добре – да се съгласят да се молят толкова силно, колкото са способни, в продължение на период от шест седмици, за всички пациенти в Болница А и нито един от тези в Болница Б. След това да се обобщят резултатите и да се  види дали Болница А има повече излекувани и по-малко смъртни случаи. И предполагам, че биха повторили експеримента на различно време и място, за да елиминират влиянието на странични фактори.

Проблемът е, че не виждам как една истинска молитва би могла да се случи при такива условия. „Думите без цел нивга не отиват в рая“, казва кралят в Хамлет. Просто да казваш молитви не означава да се молиш; в противен случай за нашия експеримент екип от правилно обучени папагали ще послужи също толкова добре, колкото и хора. Не можете да се молите за възстановяването на болните, освен ако крайната ви цел действително е тяхното възстановяване. Няма как да имате мотив да желаете възстановяването на всички пациенти в една болница и нито един пациент в друга. Ще рече, че не го правите, за да се облекчат страданията, а за да видите какво ще се случи. Истинската цел и номиналната цел на вашите молитви се различават. С други думи, каквото и да правят езикът, зъбите и коленете ви, вие не се молите. Такъв експеримент изисква нещо невъзможно.

Следователно емпиричните доказателства и опроверженията са непостижими. Но това заключение ще изглежда по-малко депресиращо, ако си спомним, че молитвата е молба и я сравним с други образци на същото нещо.

Ние отправяме молби към ближните си, както го правим и към Бог: молим за сол, молим за увеличение на заплатата, молим приятел да нахрани котката, докато сме на почивка, молим жена да се ожени за нас. Понякога получаваме това, което искаме, а понякога не. Но когато го направим, не е толкова лесно, колкото може да се предположи, да се докаже с научна сигурност причинно-следствена връзка между искането и получаването.

Вашият съсед може да е хуманен човек, който не би оставил котката ви да гладува, дори ако сте забравили да се уговорите с него. Малко вероятно е вашият работодател да изпълни молбата ви за повишение, освен в случай, когато е наясно, че бихте могли да получите по-добри пари от конкурентна фирма- тогава е много вероятно да възнамерява да ви осигури повишение така или иначе. Що се отнася до дамата, която се съгласява да се омъжи за вас - сигурни ли сте, че още преди това не е решила да го направи? Как да кажа, вашето предложение може да е резултат, а не причина за нейното решение. Един такъв важен разговор може никога да не се проведе, освен ако тя не е възнамерявала това да стане.

Така до известна степен същото съмнение, което витае относно причинно-следствената ефикасност на нашите молитви към Бог, витае и относно нашите молби към хората. Каквото и да получим, може би сме щели го да получим така или иначе. Но само, както казах, до известна степен. Нашият приятел, шеф и съпруга може да ни кажат, че са действали, защото сме ги помолили; и може да ги познаваме толкова добре, че да се чувстваме сигурни, първо, че казват това, което вярват, че е истина, и второ, че разбират собствените си мотиви достатъчно добре, за да са прави. Но забележете, че когато това се случи, нашата увереност не е придобита чрез методите на науката. Ние не провеждаме контролен експеримент, в който правим отказ на увеличението на заплатата или разваляне на годежа и след това отправяме наново нашата молба при нови условия. Нашата увереност е доста различна по вид от научното познание. Поражда се от личната ни връзка с другите участници; не от това да знаеш неща за тях, а от това да ги познаваш.

Нашата увереност – ако стигнем до увереност – че Бог винаги чува и понякога изпълнява нашите молитви и че видимо позитивни отговори не са просто случайни, може да дойде само по същия начин. Не може да става дума да си правим таблица на успехите и неуспехите и да се опитваме да решим дали успехите са твърде много, за да бъдат отчетени като случайност. Тези, които най-добре познават един човек, знаят най-добре дали, когато е направил това, което са поискали, го е направил, защото са поискали. Мисля, че тези, които най-добре познават Бог, най-добре ще разберат дали Той ме е изпратил при бръснаря, защото бръснарят се е молил.

Досега сме се захващали с целия въпрос по грешен начин и на грешно ниво. Самият въпрос „Действа ли молитвата?“ ни поставя в грешна нагласа от самото начало. „Действа“: сякаш е магия или машина – нещо, което функционира автоматично. Молитвата е или чиста илюзия, или лична връзка между развиващи се, незавършени личности (нас самите) и напълно завършената Личност. (Молитвата в смисъла на молба (искане на неща), е малка част от нея; изповедта и покаянието са нейният праг, обожанието е нейното светилище, присъствието, видението и насладата от Бога са хлябът и виното в нея.) В тази връзка Бог се разкрива пред нас. Това, че Той отговаря на молитвите, е естествено последствие – не непременно най-важното – от това разкриване. Това, което Той прави, се научава от това, което Той е.

Независимо от това, молитвата с прошение ни е разрешена и заповядана: „Дай ни насъщния хляб.“ И без съмнение тя повдига теоретичен проблем. Можем ли да вярваме, че има случаи, когато Бог наистина променя действието Си в отговор на предложения от хората? Защото безкрайната мъдрост няма нужда да й казват какво е най-добро, а безкрайната доброта не се нуждае от подтик да го направи. Но пък Бог не се нуждае и от никое от тези неща, които се извършват от ограничени създания, независимо дали са живи или неодушевени. Той би могъл, ако реши, да поддържа телата ни чудотворно без храна; или да ни дава храна без помощта на фермери, пекари и месари; или знания без помощта на учени хора; или да обръща езичниците без мисионери. Вместо това Той позволява на почвите, времето и животните, мускулите, умовете и волята на хората да сътрудничат в изпълнението на Неговата воля. „Бог“, казва Паскал, „постанови молитвата, за да придаде на Неговите създания достойнството на причинно-следствената връзка“. Но не само при молитвата; всеки път, когато действаме, Той ни дава това достойнство. Не е наистина странно, нито по-малко странно, че моите молитви би трябвало да повлияят на хода на събитията толкова, колкото влияят и другите ми действия. Те не са посъветвали Бога, не са променили Божието мнение – тоест Неговата върховна цел. Но тази цел ще бъде реализирана по различни начини според действията, включително молитвите, на Неговите създания.

Изглежда, че Той не прави нищо от Себе Си, което би могъл евентуално да делегира на Своите създания. Той ни заповядва да правим бавно и неусетно това, което Той би могъл да направи съвършено и в миг на око. Той ни позволява да пренебрегнем това, което Той иска да направим, или ни позволява да се провалим. Може би не осъзнаваме напълно проблема (така да го наречем), как е възможно ограничени свободни воли да съществуват съвместно с Всемогъществото. Изглежда, сякаш във всеки момент това изисква нещо като божествена абдикация. Ние не сме просто получатели или зрители. Или сме привилегировани да участваме в играта, или сме принудени да сътрудничим в работата, „да размахваме нашите малки тризъбци“. Дали този удивителен процес не е просто Сътворение, протичащо пред очите ни? Това е начинът, по който Бог прави нещо (сериозна работа) - всъщност прави богове от нищото.

Така поне ми се струва. Но това, което предложих, може да бъде в най-добрия случай само умствен модел или символ. Всичко, което казваме по такива теми, трябва да бъде просто аналогично и параболично. Несъмнено нашите способности не могат да обхванат Реалността. Но във всеки случай можем да се опитаме да изхвърлим лошите аналогии и лошите притчи. Молитвата не е машина. Не е магия. Тя не е съвет, предложен на Бог. Нашето действие, когато се молим, не трябва, както и всички други наши действия, да бъде отделено от непрекъснатото действие на самия Бог, само в което действат всички ограничени взаимовръзки.

Би било още по-лошо да мислим за тези, които получават това, за което се молят, като за вид придворни любимци, хора, които имат влияние върху трона. Отхвърлената молитва на Христос в Гетсимания е достатъчно доказателство срещу такова схващане. И не смея да пропусна сериозните думи, които веднъж чух от опитен християнин: „Видях много поразителни отговори на молитви и не малко, които смятах за чудодейни. Но те обикновено идват в началото: преди обръщането или скоро след него. С напредването на християнския живот те са по-редки. Отказите също не само че зачестяват; те стават по-очевидни, по-категорични.“

Това означава ли, че Бог отхвърля онези, които Му служат най-добре? Е, Онзи, който Му служи най-добре от всички, каза, близо до Неговата измъчена смърт, „Защо ме изостави?“ Когато Бог стане човек, този Човек, измежду всички останали, е най-малко утешаван от Бог, в Неговата най-голяма нужда. Тук има мистерия, която дори и да имах силата, може би нямаше да имам смелостта да изследвам. Междувременно, малки хора като вас и мен, ако молитвите ни понякога се удовлетворяват, извън всякаква надежда и вероятност, по-добре да не правим прибързани заключения в наша полза. Ако бяхме по-силни, вероятно Бог щеше да не е толкова нежен с нас. Ако бяхме по-смели, може би щяхме да бъдем изпратени, с много по-малко помощ, да защитаваме много по-отчаяни позиции в голямата битка.