Честъртън, Новите свещеници

 

The Speaker, August 17, 1901

Журналистите изглеждат в почти буквален смисъл свещениците на съвременния свят.  Те може да не се издигнат точно до огромната отговорност, възложена на Апостол Петър, но поне може да се каже, че всичко, което вържат на земята, е вързано на земята и каквото развързват на земята, е развързано на земята.  Те имат по същество и абсолютно същите функции, които са изпълнявали старите свещеници, но техният капацитет за измама е още по-голям, а отговорността им пред света още по-малка.  Сравнението между свещениците и журналистите би било поразително в много точки.  В старите времена, човекът, който се впускаше в религията, сменяше името си, за да заличи всички следи от светската си личност.  Журналистът или приема псевдоним, или остава буквално анонимен по подобен начин, защото се е присъединил към братството на велика институция, която претендира за правото си да поглъща всичко, което журналистът може да направи.  Влиянието и силата на свещеника се състоеше почти изцяло в това, че той беше единственият човек, който носеше новини.  Той единствен притежаваше ключовете на дома на знанието и неговото падение се състоеше (както в случая с фарисеите, които Христос изобличи), в това, че фарисеите стояха на вратата, сами не влизаха, но и не допускаха и другите да влязат. С други думи,  покварата на свещеничеството се е случила точно в момента, в който то се е променило от малцинство, организирано да предава знания, в малцинство, организирано да го възпира.

 Голямата опасност от падение в журналистиката е почти същата.  Журналистиката притежава сама по себе си потенциала да се превърне в едно от най-страшните чудовища и заблуди, които някога са проклинали човечеството.  Тази ужасна трансформация ще се случи точно в момента, в който журналистите осъзнаят, че могат да станат аристокрация.  На теория те са популярните гласове, самата квинтесенция на общата гледна точка.  Но да не забравяме, че това е в още по-голяма степен вярно за свещениците.  Папите, които стъпиха на вратовете на кралете, на теория бяха вида хора със страховито смирение, по-смирено от това на най- снишения просяк.  На теория техният изключителен характер се изразяваше в това, че са недни ведно с бедните, изключително безразлични към външното, изключително човешки, изключително обикновени.  И все пак те най-накрая разбраха, че са аристокрация, и мамеха и сплашваха хората в продължение на много векове.  Страшната опасност за журналистите е, че могат да открият опияняващия факт, че са малцинство, тъй като малцинството винаги може да бъде аристокрация.

Малцинство обаче, те трябва да останат;  и всички ние в крайна сметка зависим от малцинствата, от малцинството, което се нарича ​​зъболекари, или от малцинството, което се нарича обущари.  От всички фрази, които съвременният рационализъм е превърнал в актуални, най- нелепа в пълния смисъл е фразата, която ни представя като хора, които тестваме всички неща чрез опит.  Ако се опираме само на пряк опит, не бива да вярваме в съществуването на континента Америка или в другата страна на Луната.  Нашата вяра в съществуването на Америка зависи в крайна сметка и абсолютно от едно нещо, нашата увереност в човешката природа;  това означава, че почива точно на същата основа като вярата, която много хора през много епохи са давали на историите за летящи коне и за възкресени от мъртвите хора.  Ако приемете, че всички хора са дълбоко цинични, че всяка приказка, подкрепена с каквито и да е свидетелства, е също толкова вероятно да бъде хитра измама, колкото и реално доказателство, тогава целият Западен континент изчезва като облак заедно с Атлантида и Асгард.  Ако хората са наистина цинични, Америка е може би само американски фалшификат.

 Заключението според мен е много просто, но много сурово и неотложно.  На тези нови свещеници трябва да добре да се напомня някакво усещане за ужасяващата отговорност, която носят.  Трябва да им се дават уроци относно една конкретна свещеническа суета – трябва да бъдат насърчавани да се откажат от онова повърхностно смирение, което е опасна форма на цинизъм.  Те трябва да осъзнаят, че те повече от всички хора имат свещена професия, че човечеството вечно ги изпитва, че те редом с всички царе, свещеници и владетели са вечно на подсъдимата скамейка.  Ако ни провалят, ако ни дадат безпогрешни признаци на скептицизъм и вяра в победата на думите и моментите, ако те някога решително откажат да бъдат свещеничество и то велико свещеничество, ще останат само два курса, отворени за всеки здравомислещ човек,  или да не вярваш на всичко и на всички, или веднага да отплаваш, за да откриеш дали има такова място като Пекин.

http://chestertonwritings.blogspot.com/2014/04/the-new-priests-speaker-august-17-1901.html