Тревоги
Бъдещето изглежда толкова несигурно.
Даже днешният ден е с неизвестен край.
Зад мен стоят 1300 години история: войни и мир, робство и свобода, тоталитаризъм и демокрация... Сякаш България е малка лодчица в необятен и недружелюбен океан.
А така я обичам тая земя, напукана и набраздена като ръцете на добрата ми баба! В планините посечени дръвчета стоят като войници на своя пост, реките шумолят сякаш разказват приказка на заспиващо пеленаче. А морето и горещият пясък галят стъпалата и ръцете ми така, както само моята майка умее.
... така я обичам тая земя, че чак страшно ми става.
Някаква тревога се е свила като буца в гърдите ми.
Какво ли я чака моята крехка България?!
Даже днешният ден е с неизвестен край.
Зад мен стоят 1300 години история: войни и мир, робство и свобода, тоталитаризъм и демокрация... Сякаш България е малка лодчица в необятен и недружелюбен океан.
А така я обичам тая земя, напукана и набраздена като ръцете на добрата ми баба! В планините посечени дръвчета стоят като войници на своя пост, реките шумолят сякаш разказват приказка на заспиващо пеленаче. А морето и горещият пясък галят стъпалата и ръцете ми така, както само моята майка умее.
... така я обичам тая земя, че чак страшно ми става.
Някаква тревога се е свила като буца в гърдите ми.
Какво ли я чака моята крехка България?!
Коментари
Бог е на небето, но работи и тук долу. Аз имам надежда за нея. :-)
уж и аз имам надежда за земята въобще, а все си мисля какво казва Библията- че е струпана като за огън. И ми е мъчно - аз много я харесвам - такава каквато е- особено там, където все още е непокварена и незамърсена от хората. То не че останаха много такива места де.
Благодаря за куража.