Честъртън, Какво не е наред със света

WHAT’S WRONG WITH THE WORLD   By G.K. Chesterton  (1910г.)

III. НОВИЯТ ЛИЦЕМЕР

Това ново мъгляво политическо малодушие направи безполезен стария английски компромис. Хората са започнали да се страхуват от подобрението само защото е завършено. Наричат утопично и революционно това, че всеки наистина може да има свой собствен начин, или че наистина може да се направи нещо (каквото и да е то) и въпросът с него да се приключи. Компромисът означаваше, че половин хляб е по -добре от никакъв хляб. Но явно сред съвременните държавници се приема, че половин хляб е по -добре от цял хляб.

Единственият аргумент, който преди ни подтикваше към безверна неяснота беше, че така поне ни спасява от фанатизма. Но тази безвеврна неяснота дори не прави това. Напротив, тя създава и подновява фанатизъм със сила, типична за нея. Това е едновременно толкова странно и толкова вярно, че ще помоля читателя да насочи вниманието си към него с малко по -голяма точност.

Някои хора не харесват думата „догма“. За щастие те са свободни и за тях има алтернатива. Има две неща и то само две неща за човешкия ум- догма и предразсъдък. Средновековието беше рационална епоха, епоха на доктрината. Нашата епоха в най -добрия случай е поетична епоха, епоха на предразсъдъци. Доктрината е определена точка; предразсъдъците са посоки (тенденции). Това, че е позволено да се изяде вол, докато човек не трябва да се яде, е доктрина. Това, че трябва да се яде колкото се може по -малко от всичко, е предразсъдък; понякога се нарича и идеал. Но- тенденцията винаги е далеч по -фантасмагорична от плана. Предпочитам най -архаичната карта на пътя за Брайтън, отколкото обща препоръка да завия наляво. Две прави линии, които не са успоредни все някога ще се пресекат; но кривите линии може да се извиват безкрайно. Двойка влюбени може да се разхожда по границата на Франция и Германия, един от едната страна и другия - от другата, стига да не им е указано с неяснота да се държат далеч един от друг. И това е изключително вярна притча за ефекта на нашата съвременна неяснота в изгубването и разделението на човеците като в мъгла.

Не е просто вярно, че една вяра обединява хората. Не, разликата във вярата обединява хората - стига да е ясна разлика. Едно ясно разграничение обединява. Много великодушни мюсюлмани и рицарски кръстоносци трябва да са били по -близки един до друг, тъй като и двамата са били догмати, отколкото всякакви други бездомни агностици на една пейка в параклиса на г -н Кембъл. „Казвам, че Бог е един“ и „Казвам, че Бог е един, но също и трима“- ето това е началото на едно добро свадливо, мъжко приятелство. Но нашата епоха ще превърне тези вярвания в тенденции.

...

Същото е и с политиката. Нашата политическа неяснота разделя хората, не ги обединява. Човек би се разхождал по ръба на пропастта при ясно време, но ще бяга на километри от ръба, когато е в мъгла. Така че един консерватор (тори) може да стигне до самия ръб на социализма, ако знае какво е социализъм. Но ако му се казва, че социализмът е дух, възвишеност, благородна, неопределима тенденция, тогава той ще го отбягва отдалеч- и това е съвсем правилно. Човек може да се противопостави срещу едно твърдение с аргумент; но здравословният фанатизъм е единственият начин, по който човек може да противостои на тенденцията. Казвали са ми, че японският метод на борба се състои не в внезапно натискане, а в внезапно отстъпване. Това е една от многото ми причини да не харесвам японската цивилизация. Да се използва капитулация като оръжие е най -лошият дух на Изтока. Но със сигурност няма сила, с която да е толкова трудно да се бориш, като силата, която е лесно да бъде завладяна; силата, която винаги се отстъпва и след това се връща. Такава е силата на голям безличен предразсъдък, предрасъдък, който обсебва съвременния свят по толкова много точки. Срещу това изобщо няма оръжие освен твърда и стоманена разумност, твърдо решение да не се поддваваме на временни прищевки и да не се инфектираме със заболявания.

Накратко, рационалната човешка вяра трябва да се въоръжи с предразсъдък в епоха на предразсъдъци, точно както се е въоръжавала с логика в епоха на логика. Но разликата между двата ментални метода е забележима и безпогрешна. Същността на разликата е следната: предразсъдъците са уклончиви (отбягват сблъсък), докато различните вярвания винаги са в конфликт. Вярващите се блъскат един в друг; а фанатиците се избягват един друг. Едно верою е колективно нещо и дори греховете му са дружески. Предразсъдъците са нещо лично и дори толерантността им е човеконенавистна. Същото е и при съществуващите ни разделения. Те се избягват един друг; вестникарските издания на Торите и на Радикалната хартия не отговарят един на друг; те се пренебрегват. Истинските противоречия, честното изказани и представени пред обикновена публика станаха голяма рядкост в нашата специална епоха. Защото искреният противоречив човек е преди всичко добър слушател. Наистина горящият ентусиаст никога не прекъсва; той слуша аргументите на противника с внимание, както шпионинът би слушал плановете на врага. Но ако опитате да дадете действителен аргумент със съвременно издание на противоположната политика, ще откриете, че не се допуска никакво средно положение между агресия и игнориране. Вие няма да получите отговор, освен ругатни или мълчание. Съвременният редактор не трябва да има онова нетърпеливо ухо, което върви с честния език. Той може да е глух и мълчалив; и това наричат достойнство. Или може да е глух и шумен; и това се нарича смазваща журналистика. И в двата случая няма противоречие; защото целта на съвременните партийни бойци е да се нападат зад гърбовете си.

Единственият логичен лек за всичко това е утвърждаването на човешки идеал. Заемайки се с това, аз ще се опитам да бъда толкова малко трансцендентален, колкото е в съответствие с разума; достатъчно е да се каже, че ако нямаме някаква доктрина за божествен човек, всички злоупотреби могат да бъдат извинени, тъй като еволюцията може да ги превърне в ползи. Ще бъде лесно за научния плутократ да твърди, че човечеството ще се адаптира към всякакви условия, които сега считаме за зли. Старите тирани се позоваха на миналото; новите тирани ще се позоват на бъдещата еволюция, произвела охлюва и бухала; еволюцията, която може да произведе работник, който не иска повече пространство от един охлюв и не иска повече светлина от един бухал. Няма да има нужда хората да се опитват да променят условията на труд, скоро условията ще променят самите човеци. Главата може да бъде насилствено смалена, за да пасне на шапката. Не удрайте оковите на роба, за да ги свалите; удрайте роба, докато забрави за оковите.

На всички тези правдоподобни съвременни аргументи за потисничество единственият адекватен отговор е, че съществува постоянен човешки идеал, който не трябва да се обърква или унищожава.

Най -важният човек на земята е перфектният човек, който не съществува. Християнската религия (според Писанието) умишлено е изразила върховния разум на Човека, Който ще съди въплътената и човешката истина. Нашият живот и закони не се оценяват по божествено превъзходство, а просто по човешко съвършенство. Аристотел твърди, че човекът е мярката. Писанието твърди, че Човешкият Син ще съди живите и мъртвите.

Следователно, доктрината не предизвиква разногласия; по -скоро само доктрина може да излекува нашите разногласия. Необходимо е обаче да се запитаме приблизително каква абстрактна и идеална форма на държавата или семейството би задоволила човешкия глад; независимо от това дали можем напълно да я постигнем или не. Но когато дойде ред да попитаме каква е нуждата на нормалните човеци, какво е желанието на всички нации, какъв е идеалният дом, или път, или управление, или република, или крал, или свещеничество, тогава се сблъскваме с една странна и дразнеща трудност, характерна за настоящето; и трябва временно да поспрем и да проучим това препятствие.