Лекция на Солженицин по повод Нобеловата му награда за литература.



Лекцията е предоставена в писмен вариант на Шведската академия. 


Превод на последната част: 


“... нека не забравяме, че насилието не живее само и не е способно да живее само: то непременно е вплетено в лъжа.  Между насилието и лъжата се формира най- здравата, най-дълбоката от естествените връзки.  Насилието намира единственото си убежище в лъжата, а лъжата - единствената си опора в насилието. Човек, който веднъж е приел насилието като свой МЕТОД, неизбежно ще избере лъжата като свой ПРИНЦИП.  Още при раждането си, насилието действа открито и дори с гордост.  Но веднага щом то добие власт и се утвърди, насилието усеща разреждането на въздуха около себе си и не може да продължи да съществува, без да се оплете в мъгла от лъжи, които облича в сладки приказки.  Не е задължително, поне не винаги, насилието открито да те стисне за гърлото, по-честата му изява е да изисква от своите подчинени просто да дадат клетва за вярност към лъжа, да съучастват в лъжа.


 А логичната постъпка на обикновения смел човек е да не участва в лъжи, да не подкрепя лъжливи действия! Нека лъжата да навлезе в света, дори я остави да управлява - но да не стане чрез мен. Но е по силите на писателите и творците да направят нещо много повече: да ПОБЕДЯТ лъжата!” 

В борбата с лъжата изкуството винаги е побеждавало и винаги печели!  Открито, неопровержимо, за всички!  Лъжата може да устои срещу много неща на този свят, но не може да противостои на изкуството.


 И веднага след като лъжата бъде разгромена, голотата на насилието ще се разкрие в цялата му грозота - и насилието, умаломощено, ще се срине.


 Ето защо, приятели, вярвам, че сме в състояние да помогнем на света в този нажежен момент. Не чрез оправданието, че нямаме оръжия и не като се отдадем на разхайтен живот - а като тръгнем на война!


 В руския език притчите за истината са любими.  Те дават устойчив и понякога поразителен израз на невъобразимия горчив народен опит:


 ЕДНА ДУМА ИСТИНА ЩЕ НАДДЕЛЕЕ НАД ЦЕЛИЯ СВЯТ.


 И именно в това, във фантазията на въображението, в изключението от закона за запазване на масата и енергията, аз основавам както собствената си дейност, така и призива си към писателите от целия свят.”



https://www.nobelprize.org/prizes/literature/1970/solzhenitsyn/lecture/?fbclid=IwAR02cJpoAG5-NMaTD7DieGAOe1x4oTylXkgU1KS6HfFM7EAl1s_wHB2hU7c


Коментари

Популярни публикации от този блог

Размишления върху Псалмите, К. С. Луис 9

Членството (“Бремето на славата”, К. С. Луис ) Обръщение към Обществото на св. Албан и св. Сергий.

Дрехи от смокинови листа или облекло от слава