Рождественият дом, Г.К. Честъртън

Рождественият дом 

 Г.К.  Честъртън

(Аматьорският превод е мой, оригиналът е чудесен) 

Някак справяше се майката, 

скитница, без място в хана.

В мястото, където бе бездомна, 

всички хора са си у дома.  

Порутен, наблизо бе обора, 

с олющени стени, с отъпкана земя, 

който сякаш се укрепна и застана, 

по- здрав от каменния Рим.

В домовете си човеците за дом копнеят.

Под слънцето са чужденци,

главите си полагат в чуждата земя, 

във сетнината на деня.

Тук има битка, очи пламтящи

и шанс, и чест, и изненада свише, 

че над домовете ни са тези чудотворни небеса, 

където е започнала Рождествената приказка. 

Едно дете в обора мръсен, 

където рият и ядат животни.

Само там, където беше Той бездомен

ти и аз сме всъщност у дома. 

Имаме ръце, които творят, глави, които знаят, 

но загубихме сърцата си - толкова отдавна! 

…мястото, което карта и компас не могат да покажат

под купола небесен. 

Този свят е див като от старите легенди

и странни са обикновените неща…

Земя и въздух са достатъчни 

за нашата възхита и за нашата вражда, 

но утехата ни е на хвърлей разстояние

и мирът ни - вложен в невъзможните неща, 

където свистяха и ехтяха неописуеми крила 

около чудната звезда.

Във вечерна къща, с отворени врати 

човеците ще дойдат у дома, 

на място по- старо от Едем, 

в град поставен по- висок от Рим. 

До края на пътя на тази звезда, 

до невъзможните неща, които все пак ги има, 

до мястото, където беше Бог бездомен, 

но всички хора са си у дома.

The House Of Christmas 

G.K. Chesterton

There fared a mother driven forth
Out of an inn to roam;
In the place where she was homeless
All men are at home.
The crazy stable close at hand,
With shaking timber and shifting sand,
Grew a stronger thing to abide and stand
Than the square stones of Rome.

For men are homesick in their homes,
And strangers under the sun,
And they lay their heads in a foreign land
Whenever the day is done.
Here we have battle and blazing eyes,
And chance and honor and high surprise,
But our homes are under miraculous skies
Where the yule tale was begun.

A Child in a foul stable,
Where the beasts feed and foam,
Only where He was homeless
Are you and I at home;
We have hands that fashion and heads that know,
But our hearts we lost – how long ago!
In a place no chart nor ship can show
Under the sky’s dome.

This world is wild as an old wives’ tale,
And strange the plain things are,
The earth is enough and the air is enough
For our wonder and our war;
But our rest is as far as the fire-drake swings
And our peace is put in impossible things
Where clashed and thundered unthinkable wings
Round an incredible star.

To an open house in the evening
Home shall men come,
To an older place than Eden
And a taller town than Rome.
To the end of the way of the wandering star,
To the things that cannot be and that are,
To the place where God was homeless
And all men are at home..