Г.К. Честъртън, Страхотни дреболии (откъс)

XI.  Дванадесетте мъже

“Нещо ужасно е да набележиш един човек за отмъщение на човеците. Но това е нещо, към което човек може да свикне, както може да свикне с други ужасни неща;  И ужасното нещо относно всички юридически служители, дори най-добрите, за всички съдии, магистрати, адвокати, детективи и полицаи, не е, че са лоши (някои от тях са добри), не че са глупави (някои от тях са  доста интелигентни), просто са свикнали.

Конкретно- те не виждат затворника на подсъдимата скамейка;  всичко, което виждат, е обичайният човек на обичайното място.  Те не виждат ужасния съд;  виждат само собственото си работно място.  Именно затова инстинктът на християнската цивилизация най-мъдро е заявил, че в техните преценки при всеки повод ще се влива свежа кръв и свежи мисли от улиците.  Ще влязат хора, които могат да видят съда и тълпата, и грубите лица на полицая и професионалните престъпници, похабените лица на разбойниците, нереалните лица на жестикулиращите адвокати и ще видят всичко, както човек вижда нова картина или пиеса, непосещавана досега.

Нашата цивилизация е решила и то съвсем справедливо, че определянето на вината или невинността на хората е нещо твърде важно, за да бъде поверено на обучени хора. 

Тя изисква да се хвърли светлина по този ужасен въпрос, пита хора, които не познават закона повече, отколкото аз го познавам, но които могат да усетят нещата, които почувствах аз в ложата на съдебните заседатели.

Когато цивилизацията иска да се каталогизира библиотека, или да бъде открита слънчевата система, или каквато и да е дреболия от този вид, тя използва своите специалисти.  Но когато тя пожелае да се направи нещо, което е наистина сериозно, тя събира дванадесет обикновени човека, които просто се намират наоколо.

Същото нещо беше сторено, ако си спомням правилно, от Основателя на християнството.”