Въпрос към Джон Ленъкс: Какви биха били последните ти думи на мъдрост към децата и внуците ти?
Въпрос към Джон Ленъкс: Какви биха били последните ти думи на мъдрост към децата и внуците ти?
Джон Ленъкс:
Не само към децата ми, но към всички: животът ни преминава като миг. Ние сме се обсебили с дигитални устройства, които ограбват времето ни. Хората ми казват, че нямат никакво време. Но всъщност имат много време.
Ако искаш да прецениш с колко време разполагаш, задай си простичък въпрос- колко време прекарах през изминалата седмица с някое дигитално устройство да правя неща, които нямат никаква смислена връзка с професията ми или животът ми. Тогава пак се запитай- имам ли време? Ние ограбваме сами себе си от най- важното нещо в живота (ако сме християни) - това е да търсим общение с Бога чрез Словото Му.
Никога няма да постигнете положителен принос в този свят като четете Библията за пет минути преди лягане. Аз съм драстично практичен.
Вие, съпрузи, никога няма да имате добър принос, ако не се молите заедно със съпругите си или ако не водите духовно своите семейства. Няма как да успеете без това, невъзможно е да развиеш дълбоки взаимоотношения в семейството, ако те не са тристранни- ако едната страна не е самият Исус Христос. Трябва да се покаем за тези неща и наистина да започнем да отделяме време и в този смисъл да опознаем Бога.
Аз някога си мислех, че науката и дебатите са много по- интересни от Библията. Обсъждал съм това с моят ментор Дейвид Гудинг. Той ми каза: Искаш ли да се включиш в библейско изучаване? Покани ме да го направя една вечер- и тази вечер преобрази живота ми. Напълно. (В Кембридж). Тогава за първи път се срещнах с човек, който взема Писанията насериозно. Използвахме обратната страна на тапет, който закачихме на стената. И там направихме диалог с Евангелист Матей. Беше смайващо как той отвори съкровищницата на Писанията. Но се иска да вложиш себе си , да вложиш труд.
Много от вас сте професионалисти- помислете за усилията, които сте положили, за да стигнете до този момент. Ако Бог ви дал такъв ум, колко от този ум използвате за да опознаете Него? Това , което ме тревожи е, че хората стремглаво се издигат в професионалните си кариери, но познанието им върху Писанията остава на ниво детско неделно училище. И когато колеги им зададат някакъв въпрос те незабавно се усещат, че не мислили достатъчно за тези неща. И това ги кара да замълчат , често дори завинаги.
Трябва да отблъскваме този прилив на посредственост, чрез която не вземаме насериозно Божието Слово. Това ми говори, че в сърцето няма истинска обич към Бога. Всичките тези думи за отиване на Небето и срещата с Христос- ако то ви се случеше точно сега, какво ще Му кажете? За какво ще си говорите?
К. С. Луис казва, че всички листи на Новия Завет шумолят с очакването на вечността. Как не осъзнаваме това- Божието слово ни е дадено, за да направи вечните неща реални за нас. Ние трябва да се потопим в него, да го четем с молитва- с други хора и насаме.
В Кембридж имах един много близък приятел. Преди години се уговорихме, че който от нас почине първи, другият ще ще проповядва на погребението. Той мислеше, че аз ще почина пръв, защото съм доста по- възрастен. Но никога няма да забравя деня, когато той ми се обади и със сълзи на очи ми каза: Имам тумор колкото грейпфрут. Туй то. Ти ще поемеш погребението ми.
Аз го попитах: За какво да говоря?
Без колебание той ми каза:
Предай им да правят това, което ние правихме като студенти в Кембридж! Да залягат над Божието Слово с молитва и да очакват Бога докато лицето Му се появи. Чак тогава те ще имат какво да кажат!
Вие искате ли да имате КАКВО да кажете? Вие, пастори, учители? Ако искате да имате НЕЩО за казване, няма преки пътища. Аз никога не забравих тези последни думи на моя приятел към света и съм ги повтарял много, много пъти. Това преобрази мен. Не беше четене на всичката философия на света (макар да обичам да го правя и то с интерес)...
Но в крайна сметка- ако Бог не е реален за нас чрез Словото Си, то ние изпускаме най- съкровенното общение, което Той ни предлага.
Коментари