Г. К. Честъртън „Какво не е наред със света?“

I. МЕДИЦИНСКАТА ГРЕШКА 

"Една книга за съвременни социални проучвания има форма, която е що годе рязко определена. По правило тя започва с анализ, със статистика, таблици на населението, намаляване на престъпността сред конгрегационалистите, нарастване на истерията сред полицаите и други подобни установени факти; после завършва с глава, която обикновено се нарича „Лекарството“. Почти изцяло благодарение на този внимателен, солиден и научен метод „Лекарството“ никога не се намира. Защото тази схема на медицински въпроси и отговори е грешка; първата голяма грешка на социологията. Винаги се дефинира болестта, преди да намерим лек. Но цялостното определние за човек и достойнството на човека е, че в социалните въпроси всъщност трябва да намерим лек, преди да открием болестта. Тази заблуда е една от петдесетте заблуди, които идват от съвременната мания за биологични или телесни метафори. Удобно е да се говори за социалния организъм, както е удобно да се говори за Британския лъв. Но Великобритания е толкова организъм, отколкото Великобритания е и лъв. В момента, в който започнем да приписваме на  нацията единичността и простотата на животното, започваме да мислим налудничаво. Макар всеки човек да е двуног, петдесет мъже не правят стоножка. Това поражда ширещият се абсурд да се говори постоянно за „млади нации“ и „умиращи нации“, сякаш една нация има фиксирана и физическа продължителност на живот. С такова разбиране хората ще кажат, че Испания е навлязла в окончателно стареене; със същата мисъл биха могли да кажат, че Испания губи всичките си зъби. Или хората ще кажат, че Канада скоро трябва да произвежда литература; което е все едно да кажеш, че Канада скоро трябва да си пусне мустаци. 

Нациите се състоят от хора; първото поколение може да е застаряло или десетхилядното да е жизнено енергично. Подобни приложения на заблудата се правят от онези, които виждат в нарастващия размер на националните притежания просто увеличаване на мъдростта и ръста и в благоволение от Бога и сред хората. Тези хора наистина се провалят- дори и в тънкостта на паралела спрямо човешкото тяло. Те дори не се запитват дали една империя расте по -висока в младостта си, или само по -дебела в напреднала възраст. Но от всички случаи на грешка, произтичащи от тази физическа фантазия, най -лошата е това, което имаме пред себе си: навика да описваме изчерпателно някаква социална болест и след това да предлагаме социално лекарство. 

Ние първо говорим за болестта в описания на телесни повреди; и това има чудесна причина. Защото, въпреки че може да има съмнение относно начина, по който тялото се е повредило, изобщо няма съмнение относно формата, в която трябва да бъде изградено отново. Нито един лекар не предлага да се създаде нов тип човек с ново разположение на очите или крайниците. Болницата, по необходимост, може да изпрати човек у дома с един крак по -малко: но тя няма (в творчески възторг) да го изпрати у дома с един крак допълнително. Медицинската наука се задоволява с нормалното човешко тяло и се стреми само да го възстанови. Но социалната наука в никакъв случай не се задоволява с нормалната човешка душа; тя има всякакви въображаеми души за продажба. Човекът като социален идеалист може да каже „Омръзна ми да бъда пуритан; искам да бъда езичник “или„ Отвъд това мрачно изпитание на индивидуализма виждам блестящия рай на колективизма “. Обаче при телесните болести не съществува тази разлика относно крайния идеал. Пациентът може или не може да иска хинин; но със сигурност иска здраве. Никой не казва „Уморих се от това главоболие; сега искам малко зъбобол “, или„ Единственото решение за този руски грип са няколко германски морбили “или„ Чрез това мрачно изпитание на фарингит виждам блестящия рай на ревматизма.“ Но именно това е цялата трудност в нашите обществени проблеми-  че някои хора се стремят към лечение, което други хора биха приели като по -лоши болести; някои хора предлагат крайни условия като здравословни състояния, които другите биха нарекли безкомпромисно състояния на заболяване. 

Г -н Белок веднъж беше казал, че никога не би се разделил с идеята за лична собственост, както не би се разделил със зъбите си; а ето че за г -н Бернард Шоу имотът не е зъб, а зъбобол. Лорд Милнър искрено се опита да въведе немска ефективност; докато много от нас по- скоро биха приветствали германските морбили. Д -р Салеби честно би искал да се приеме евгениката; но аз предпочитам ревматизма пред нея. 

Това е спъващият и доминиращ факт за съвременната социална дискусия; че спорът не е само за трудностите, а и за целта. Ние всички се съгласяваме относно злото; стане ли въпрос обаче за доброто- тогава би трябвало да си издираме очите. Всички признаваме, че мързеливата аристокрация е нещо лошо. Но в никакъв случай не трябва всички да признаваме, че активната аристокрация би била нещо добро. Всички се чувстваме ядосани на нерелигиозното свещеничество; но някои от нас биха полудели от отвращение към един наистина религиозен свещеник. Всички се възмущават, ако армията ни е слаба, включително и хората, които биха били още по -възмутени, ако тя беше силна. 

Социалният случай е точно обратното на медицинския случай. Ние не сме в противоречие, подобно на лекарите, относно точния характер на заболяването, като същевременно сме съгласни относно естеството на здравето. Напротив, всички сме съгласни, че Англия е нездравословна, но половината от нас няма дори да погледнат в нея този аспект, който другата половина би нарекла цъфтящо здраве. Обществените злоупотреби са толкова големи и опасни, че помитат благородните хора в някаква измислена маса. Забравяме, че макар да сме съгласни относно злоупотребите с неща, ние трябва да се различаваме много по отношение на употребата им. С г-н Кадбъри например бихме се съгласили относно това що е лоша кръчма. Точно пред добрата кръчма обаче ще излязат наяве нашите болезнени лични несъгласия. 

Затова продължавам да твърдя, че общият социологически метод е доста безполезен: методът за първо анализиране на крайната бедност или каталогизиране на проституцията. Всички не харесваме крайната бедност; но може да е друг въпрос, ако започнем да обсъждаме независимата и достойна бедност. Всички не одобряваме проституцията; но не всички одобряваме непорочността. Единственият начин да обсъдим социалното зло е незабавно да стигнем до социалния идеал. Всички можем да видим националната лудост; но какво е национална разумност? Нарекох тази книга „Какво не е наред със света?“ и резултатът от заглавието може лесно и ясно да бъде посочен. Грешката е, че не питаме кое е наред."