Честъртън, От нероденото бебе

От нероденото бебе     

Ако имаше дървета високи, и треви- ниски,

като в някаква чудна  приказка,

Ако тук-там морето бе синьо

чак до хоризонта блед,

ако огнена топка висеше във въздуха,

за да ме топли през деня,

ако гъста зелена коса растеше  по високите  хълмове,

тогава знам какво трябва да сторя. 

В тъмното лежа и сънувам, че там

има чудни очи - студени или нежни,

и криви улици и тихи врати,

и живи човеци зад тях...

Нека идват бурни облаци, дори за час,

а после да си тръгнат с плач и борба...

вместо всички времена, когато съм владял

само  империите на нощта.

Мисля, че ако ме пуснеха да мина- 

в този свят да мога да застана-

ще съм добър през всички дни,

прекарани в таз приказна земя.

И дума нямаше от мен да чуят

за егоизъм или за презрение...

само ако можех да намеря вратата,

само ако бях роден.

Нямам претенции, че преводът е хубав, 

ако можете да четете в оригинал, още по- добре: 

By the Babe Unborn

If trees were tall and grasses short,

As in some crazy tale,

If here and there a sea were blue

Beyond the breaking pale, 

If a fixed fire hung in the air

To warm me one day through,

If deep green hair grew on great hills,

I know what I should do. 

In dark I lie; dreaming that there

Are great eyes cold or kind,

And twisted streets and silent doors,

And living men behind.

Let storm clouds come: better an hour,

And leave to weep and fight,

Than all the ages I have ruled

The empires of the night.

I think that if they gave me leave

Within the world to stand,

I would be good through all the day

I spent in fairyland. 

They should not hear a word from me

Of selfishness or scorn,

If only I could find the door,

If only I were born.