Г. К. Честъртън, “Страхотни дреболии”

I. Страхотни дреболии

    “Имало едно време две малки момчета, които пребивавали предимно в предната градина, защото вилата им била образцова.  Предната градина била приблизително със същия размер като масата за вечеря;  имала четири ивици чакъл, един квадрат трева с мистериозни парчета корк, изправени в средата и една цветна леха с ред червени маргаритки.  Една сутрин, докато си играели по тези романтични места, минаващ човек, вероятно млекарят, се навел над парапета и ги въвлякъл във философски разговор.  Момчетата, които ще наречем Павел и Петър, били доста заинтригувани от думите му.  А млекарят (длъжен съм да отбележа, че е бил фея) изпълнил дълга си в това състояние на живот, като им предложил по регулаторен начин всичко, което си пожелаят. И Павел сключил сделката с делова отсеченост, като обяснил, че отдавна е искал да бъде гигант, за да може да прекоси континенти и океани и да посети Ниагара или Хималаите в следобедна разходка. Млекарят извадил пръчица от джоба на ризата си, размахал я припряно и небрежно;  и в миг образцовата вила с предната й градина станала като малка кукленска къща в колосалните крака на Павел.  Той тръгнал да се отдалечава с глава над облаците, за да посети Ниагара и Хималаите.  Но когато стигнал до Хималаите, открил, че са доста малки и глупаво изглеждащи, като малкия корков алпинеум в градината;  и когато намерил Ниагара, водопадът не бил по-голям от струята вода пуснатата от кранчето в банята.  Той обикалял света няколко минути, опитвайки се да намери нещо наистина голямо, но все откривал, че всичко е миниатюрно, докато напълни му доскучало и легнал на четири- пет прерии и заспал.  За съжаление главата му била точно пред колибата на един горски интелектуалец, който в този момент излязъл от нея с брадва в едната ръка и книга с неокатолическа философия в другата. Мъжът погледнал книгата, после погледнал великана и после отново книгата.  А в книгата пишело така: „Може да се твърди, че злото на гордостта се състои в това, че тя е несъразмерна с Вселената.” И така, горският човек оставил книгата си, взел брадвата си и работейки по осем часа на ден в продължение на около седмица, отрязал главата на великана;  и това бил краят му. 

       Такава е суровата, но поучителна история на Павел.  Но Петър, колкото и да е странно, отправил точно обратната молба;  той казал, че отдавна е искал да бъде джудженце с височина около половин инч;  и, разбира се, той веднага станал такъв.  Когато преобразяването приключило, той се озовал всред огромна равнина, покрита с висока зелена джунгла, над която на интервали се издигали странни дървета, всяко с глава като слънце в символични картини, с гигантски сребърни лъчи и  огромно златно сърце.  В средата на тази прерия се издигала планина с толкова пленяваща и невъзможна форма, и все пак с такава каменна височина и надмощие, че изглеждала като някакъв епизод от края на света. И далеч на бледия хоризонт се виждал силуета на друга гора, по-висока и дори по-мистична, с ужасно пурпурен цвят, като вечно горяща гора. Той тръгнал към своите приключения през тази цветна равнина;  и още не е стигнал до края.

     Такава е историята на Петър и Павел, която съдържа всички най-висши качества на една съвременна приказка, включително това, че е напълно негодна за деца;  и наистина мотивът, с който ви я представих, не е детски, а по-скоро изпълнен с изтънченост и ответен стремеж. Всъщност това е почти отчаяният мотив за извинение или смекчаване на страниците, които следват.

       Петър и Павел са двете основни влияния върху днешната европейска литература;  нека ми бъде позволено да представя собственото си предпочитание в най-благоприятната му форма, дори ако мога да го направя само чрез това, което малките момиченца наричат ​​разказване на приказка.

       Едва ли е нужно да казвам, че аз съм джуджето.  Единственото извинение за литературните изрезки, които следват, е, че те показват какво може да се постигне с обикновеното съществуване и свещените зрелища на преувеличението.  Другата велика литературна теория, която общо взето в Англия е представена от г-н Ръдиард Киплинг, е, че ние, модерните хора, трябва да си възвърнем първичния жар като започнем да крачим по целия свят, да свикнем с пътувания и географско разнообразие, да бъдем у дома си навсякъде, т.е. никъде да не сме у дома.  Добре, да приемем, че човек в палто е сърцераздирателна гледка;  и двата алтернативни метода все още остават.  Школата на г-н Киплинг ни съветва да отидем в Централна Африка, за да намерим човек без палто. 

        Школата, към която аз принадлежа, предлага, че трябва да се взираме съсредоточено в човека, докато не видим човека в палтото.  Ако се взираме достатъчно дълго, той може дори да бъде склонен да съблече палтото си пред нас;  и това е много по-голям комплимент от това да си свали шапката.  С други думи, ако насочим вниманието си почти яростно върху фактите, които всъщност са пред нас, ще ги принудим да се превърнат в приключения;  ще ги накараме да се откажат от своя смисъл и да изпълнят мистериозната си цел.  Целта на литературата на Киплинг е да покаже колко необикновени неща може да види човек, ако е активен и крачи от континент на континент като гиганта в моята приказка.

         Но целта на моята школа е да покажа колко необикновени неща може да види дори един мързелив и обикновен човек, ако може да подтикне сам себе си към единствената дейност просто да види.  За целта съм взел най-мързеливия човек сред моите познати- самия мен;  и направих един ленив дневник за такива странни неща, на които съм попаднал случайно докато съм се разхождал в много ограничен район с много вяло темпо.  Ако някой каже, че това са съвсем дребни дела, за които се говори на много голям език, мога само да му направя грациозно комплимент, че е забелязал шегата.  Ако някой каже, че правя планини от къртичини купчинки, признавам с гордост, че е така.  Не мога да си представя по-успешна и продуктивна форма на производство от тази за правене на планини от къртичини купчинки.  Но бих добавил този не маловажен факт, че къртичините купчинки са планини;  човек трябва само да стане джудженце като Петър, за да открие това.

          Имам своите съмнения относно цялата тази истинска стойност в алпинизма, в това да стигнем до върха над всичко и да гледаме пренебрежително над всичко от високо.  Сатана беше най-популярният алпийски водач, когато отведе Исус на върха на една изключително висока планина и му показа всички земни царства.  Но радостта на Сатана да стои на върха не е радост от огромното, а радост от гледането на дребното, радост във факта, че всички хора изглеждат като насекоми в краката му.  От долината нещата изглеждат големи;  нещата изглеждат високи в зависимост от нивото;  Аз съм дете на това ниво и нямам нужда от този прославен алпийски водач.  Ще вдигна очите си към хълмовете, откъдето идва помощта ми;  но няма да завлека тялото си до хълмовете, освен ако не е абсолютно необходимо.  Всичко е в нагласа на ума;  и в този момент аз съм в такава удобна нагласа.  Ще седя неподвижно и ще оставя чудесата и приключенията да ме налазят като мухи.  Има много от тях, уверявам ви.  Светът никога няма да гладува поради липса на чудеса; светът би гладувал поради липса на желание за чудо.”