Тим Келър, лекция в Белхавен

 Д-р Тим Келър изнася лекция в Университета Белхавен през 2011г., в която говори за възгледа на Толкин и Луис за художествената литература и християнството.  Ето края на лекцията му, заслужава си да се изслуша. 

Ето целия текст на видеото:

Винаги съм бил дълбоко впечатлен от това как Дж.Р.Р. Толкин повежда приятеля си атеист К. С. Луис към вярата и християнството. Знаете, че и Толкин, и Луис са били учители в Оксфорд. Луис е бил лектор, Толкин- малко по- възрастен, бил професор. Толкин е бил дълбоко посветен християнин католик, а Луис е бил атеист.

Един ден, докато се разхождали по алеята Адисън, покрай река Черуел, близо до общежитията на Луис, Толкин направил благовестителен ход, който полага основата на преобразяването на Луис от атеист във вярващ. Винаги ме е смайвало това.  Искате ли да знаете какво е това? За да го разберете, трябва да прочетете (макар да е трудно, но важно четиво) есето на Толкин,  наречено „За приказните истории“. 

Едно от нещата, които той казва за приказките, което според мен е удивително, е това, което той нарича вторично убеждение. Той казва, че когато някой ти разкаже история и знаеш, че това наистина се е случило, това е първично вярване, но когато някой ти разкаже история, за която знаеш, че е измислица, но е толкова добре разказана и героите са толкова добре развити и сюжетът е толкова добре разгърнат,  дори и да ви е било безразлично, изведнъж се увличате, страхувате се, радвате се, защото ако историята е добре разказана, според Толкин – тя предизвиква това, което той нарича вторична вяра, тя ви привлича, кара ви да усещате, че поне до известна степен тя е истина. Хем знаеш, че е измислица, хем се тревожиш за героя. Загрижен си за този герой, радваш се, когато е избавен. Това Толкин нарича вторична вяра. Той продължава и казва,  че макар да живеем в светско време, научно време и светилата на съвременната литература да ни казват, че животът е безсмислен, а после просто умираш, има един вид история, за която човеците дори и днес все още копнеем, копнеем за нея във филми, жадуваме за този вид книги- това са истории, които изобразяват свръхестествен свят - ние сме очаровани от онези истории - те изобразяват възможността да надхитриш смъртта, да избягаш от смъртта, от старостта. Истории, които ни показват любов, която е вечна, любов без раздяла, любов, която побеждава смъртта. Искаме истории за Доброто, абсолютно триумфиращо над злото, унищожаващо злото.  Обичаме истории за изтръгване на победата от челюстите на поражението или жертвен героизъм, който спасява живота от сигурна смърт. Плащаме пари да гледаме такива филми, да четем такива истории. Съвременните литератори ги мразят - те са митове или легенди, те са приказки... и съвременните хора казват, че животът не е такъв, но Толкин изтъква факта, че това са дълбоки човешки копнежи и по някаква причина хората дори и в нашето  време искат видовете истории, които са много много добре разказани, които пораждат вторична вяра, която ви застига в тях, които ви казват, че доброто ще надделее над злото, че има свръхестествен свят, че не сте изостанали назад във времето, че има любов без раздяла, че има начин да се спасим от смъртта.  Защо хората търсят това? Не мога да ви го докажа от Библията, но това се вписва в Библията. 

Толкин казва, че сме ние сме създадени по Божий образ, но сме паднали създания и затова по един странен начин хората знаят на фактическо ниво, че всички ние трябва да умрем, че злото често побеждава, че колкото и да обичаме някого, в крайна сметка ще загубим този човек или той ще загуби нас. И ни се внушава, че свръхестественото не съществува, че ние ще умрем, няма да избягаме, доброто няма да триумфира... И въпреки това под повърхността на страха - казва той – почти всички човешки същества чувстват, че смъртта не би трябвало да съществува. Ние не сме създадени, за да умрем, не би трябвало да загубим любим човек, доброто трябва да триумфира над злото, свръхестествения свят трябва да съществува, ние не бива да сме закотвени във времето, а после просто да умрем. На едно по-дълбоко ниво ние усещаме, че ето това трябва да е нашата реалност. И всъщност това е причината, поради която Толкин вярва, че дори когато приказките на фактическо ниво не са верни, повечето хора ги чувстват по някакъв начин истински. Те ни посочват една основна реалност, която е сякаш по- истинска дори от живота, който живеем на този свят. 

Затова плащаме добри пари за тези истории, за историите с добър край и триумф на доброто. Все това искаме да видим.  Не искаме да четем високопарна нихилистична литература. Защото животът всъщност бездруго е такъв. Ние казваме, че животът не бива да е такъв. Затова най- популярните истории са като приказки. 

И ето така Луис усеща в дълбочина силата на митовете, легендите и приказките и ги обиква. 

Но продължава да твърди, че макар митовете да показват какъв трябва да бъде животът, те не са истина. И докато се разхождал с Толкин в онзи ден, той казал нещо от сорта: „... митовете, приказките са лъжи, дори да са разказани сладкодумно. Колкото и красиви да са, колкото и да сочат към това какъв трябва да е живота, те са просто измислици“. А Толкин отвърнал: "Не, не са лъжи" И обяснил защо:  "Виж Евангелието, виж историята на Исус. Осъзнаваш ли какво има в нея? Всичко, което би те докоснало в една история- избава от смъртта, любов, която побеждава смъртта, доброто триумфира над злото, героичната саможертва  ... и когато всичко изглежда най-мрачно идва животът след смъртта, триумф сред поражението! Това е всичко, което би искал в една история." И Луис се съгласил, че е така. 

...но Толкин продължил: "Искам да видиш, че евангелската история на Исус не е просто една прекрасна история, сочеща към дълбоката реалност, Исус е основната реалност, към която всички истории сочат и причината, поради която можем да знаем това е Възкресението. 

Толкин казва: "Възкресението е това, което се е случило, възкресението е тази основна реалност, която прониква в този свят Показва какъв трябва да бъде животът, и какъв е животът. Исус Христос е нашият велик капитан, той отвори процеп в безмилостните стени на света, той проби дупка през тази бетонна плоча между живота такъв, какъвто е, и живота такъв, какъвто трябва да бъде, И възкресението доказва, че кръстът не е бил поражение, а триумф, Възкресението доказва, че Исус е платил цената за греховете, доказва, че сега Бог може да дойде в живота ти, доказва,  че сега Исус може да дойде в живота ти, защото Той е жив. Толкин казва: "Погледни доказателствата за възкресението! Възкресението означава, че животът на Исус не е поредната красива история, която те кара да се чувстваш добре за известно време и след това еуфорията заглъхва и ти пак излизаш в реалния свят. Исус Христос е основната реалност, към която всички истории сочат, реалността, която прониква в нашия свят. Това е причината, поради която в есето си Толкин казва следното: "Необичайното качество на радостта от добрата приказка може да бъде обяснено като внезапен поглед към разкритата дълбока реалност, но Евангелията съдържат история от по-голям вид, която обхваща цялата същност на тези прекрасни приказни истории. Евангелията съдържат най-голямата и пълна възможна евкатастрофа (това е гръцката дума за добрата катастрофа, която променя света). Той казва, че историята на Евангелието е влязла в историята и в първичния свят, раждането на Христос е евкатастрофа на човешката история, 

Възкресението е евкатастрофа на историята на въплъщението. Историята завършва с радост. 

Няма друга разказвана история, която хората така да биха предпочели да е истинска- живота на Исус. Няма друга такава история, в която толкова много скептични хора са се убедили. 

Емил Келие бил Професор по философия в Принстън. Той разказва как е открил вярата. Бил е агностик. Участвал е в Първата Световна война. Бил философ, скептичен по отношение на религията. Но както много други хора имал преживяване през войната. Най- добрият му приятел разговарял с него за майка си и внезапно умира пред очите му от куршум. По- късно куршум уцелва и него и той прекарва време в болницата. Макар да бил агностик и да не вярвал в Бога, осъзнал, че за да разбере смисъла на този живот, му е нужно нещо повече от неговата скептична философия. И започнал да чете поезия, книги и от време на време намирал пасаж в тази книга или от този писател, който наистина му се струвал смислен. В разказа си той казва: "Започнах да копнея за книга, която ме разбира." Хрумнала му идея да си купи дневник. Всеки път, когато прочете нещо, което изглежда логично и от полза, той щял да си го запише. Като се надявал, че някой ден ще седне и ще го отвори и ще прочете страница след страница и най-накрая ще има книга, която осмисля живота му и света и ще му даде радостта, която търсел. След като писал в продължение на година- две, един ден излязъл и седнал под едно дърво и извадил дневника си и докато четял, останал дълбоко разочарован, осъзнавайки, че вече се е променил. Неща, които го докоснали преди година, вече не го впечатлявали. Осъзнал, че самият той е движеща се мишена, че всеки дневник, който е съставил, или която и да е книга, която е написал, ще бъде нещо като пистолет, насочен тук, но той вече ще се е преместил. Бил сигурен, че никога няма да намери книга, която да го разбира. Точно в този ден, когато той седял под дървото, жена му излязла на разходка с малкото им бебе и по пътя разговаряла с френски пастор, който й дал Библия на френски. Те нямали Библия в къщата и тя я взела. Той видял Библията и започнал да чете Евангелията, чел почти цялата нощ и осъзнал: "докато гледах Онзи, за Когото е писано Евангелието, разбрах, че тук най-накрая имам книга, която е жива и ме разбира!" Това не е просто книга, която го разбира. Той се потопил в Словото на Господ, за да намери Господа на словото- Исус Христос. 

Истинската история на Исус е това, от което се нуждае светът, 

това е, от което се нуждаеш и ти.

Субтитри за видеото:

https://mega.nz/file/7V9GUTJJ#i44WKVvSIlQEi1GjTm6quopw6lHsq7v24WLT1jPBA8g