К. С. Луис, Писмо до Артър Грийвс
През март 1963 г. К. С. Луис прави планове да посети своя дългогодишен приятел Артър Грийвс, в Ирландия. Уви, той имал проблеми със сърцето и през юли състоянието му се влошава.
Луис разказва за това в писмо до Артър ( 11 септември 1963 г.):
“Миналия юли бях в „кома“ за около 24 часа и се смяташе, че умирам. Когато се върнах в съзнание, умът ми беше объркан в продължение на много дни и бях в плен на всякакви илюзии. Някои от тях бяха много странни, но никоя не беше болезнена или ужасяваща. Трябваше да се откажа от позицията си в Кеймбридж и сега живея тук като инвалид; не мога да се качвам горе. Но ми е доста удобно и весело.
Единствената истинска спънка е, че май ти и аз повече няма да се срещнем в този живот. Това често ме натъжава…
Макар, че в никакъв случай не съм нещастен, не мога да не чувствам, че е по -скоро жалко, че се съживих през юли. Искам да кажа, след като така плавно и безболезнено стигнах до Портата, струва ми се сурово тя да се затвори в лицето и човек да знае, че някой ден ще трябва отново да премине през целия този процес и може би далеч по -малко приятно!
Горкият Лазар! Но Бог знае най -добре.”
“Last July I had a 'coma' of about 24 hours and was believed to be dying. When I recovered consciousness my mind was disordered for many days and I had all sorts of delusions. Very quaint ones some of them, but none painful or terrifying. I have had to resign my Chair and Fellowship at Cambridge and now live here as an invalid; not allowed upstairs. But quite comfortable and cheerful.
The only real snag is that it looks as if you and I shall never meet again in this life. This often saddens me....
Tho' I am by no means unhappy I can't help feeling it was rather a pity I did revive in July. I mean, having been glided so painlessly up to the Gate it seems hard to have it shut in one's face and know that the whole process must some day be gone thro' again, and perhaps far less pleasantly! Poor Lazarus! But God knows best.”
Коментари