Annals of the quiet neighborhood, George MacDonald

 

Летопис на тихия квартал, Джордж Макдоналд

Annals of the quiet neighborhood, George MacDonald

Откъс от глава десета “Празникът за Рождество”

“Когато човекът се отдръпна от Бога в райската градина, единственият мъж в света престана да бъде приятел на единствената жена в света;  и вместо да се опита да понесе нейното бреме, стана неин обвинител пред Бог, в когото той видя само Съдията, неспособен да възприеме, че Безкрайната любов на Отца е дошла да го накаже с нежност и благодат.  Но когато Бог в Исус отново идва при хората, братята и сестрите разтварят ръце, за да се прегърнат един друг и така да прегърнат Него.  Това се случва, когато Той се ражда отново в нашите души.  Защото, скъпи приятели, това, от което всички имаме нужда, е просто да станем малки деца като Него;  да спрем да се тревожим за много неща и да се доверим на Него, търсейки единствено това Той да управлява, а ние да бъдем направени добри като Него.  Какво друго означава „Търсете първо Божието царството и Неговата правда и всички тези неща ще ви се прибавят?“ Вместо да го правим, ние търсим нещата, за които Бог е обещал да се погрижи вместо нас, и отказваме да търсим  нещото, което Той иска да търсим – нещо, което не може да ни бъде просто дадено, вместо това ние трябва да го търсим.  Ние заявяваме, че смятаме Исус за най-великия и най-славния от хората, но въпреки това почти не проявяваме усилие да бъдем като Него;  и така, когато ни бъде предложен Неговият Дух, тоест самата Му природа в нас, само да поискаме, ние едва ли ще си направим труда да го поискаме.  Но тази вечер нека поне всички недобри мисли, всички сурови осъждания един спрямо друг, всички егоистични желания според собствения ни начин да бъдат премахнати от нас, за да можем да приветстваме Младенеца в своите прегръдки;  та когато Той дойде сред нас – защото Той не е ли като детенце- сгушено, кротко и смирено по сърце? – да не се смущава да открие, че сме свадливи, егоистични и несправедливи.”