***

Беше сутрин... На вратата почука.

Настоя и по всички стъкла.

Аз излязох (уж да хвърля боклука)

с бяла блуза и лека пола...

...под сърцето ми трепваше нещо-

това бе първата ни среща.

Разговаряхме дълго в тревите,

колко дълго- вече не зная,

после пак се срещахме -скрито,

в гората- в сумрака безкраен.

Тогава пеехме някаква песен

за принцове и принцеси...

Той идваше без да ми каже...

... отиваше си пак така-

правеше се на важен,

аз махвах тъжно с ръка

и оставах сама да си мисля,

колко и как ще ми липсва.

Така и не разбрах от къде иде

или поне- къде отива.

Не му казах, че ме обиди-

щом дойдеше, аз бях щастлива...

Една нощ, от ехото на кратер

научих, че се казва ... Вятър.