Християни? Да, ама какви?

-

Много съм мислила за тези етикети, които си слагаме на реверите и се гордеем все едно сме направили откритие или все едно сме платили със собствената си кръв за тях:
Протестант
Православен
Евангелист
Методист
Баптист
Петдесятен
Католик
И още, и още...
И се получава нещо подобно : Аз съм евангелски християнин, мои близки са православни християни, а част от роднините ми са католически християни. Ако наблягаме на прилагателните в тези изрази, не поставяме ли Бог надолу в стълбицата. Не е ли общото между нас по- голямо от различното?

Та някой да ми обясни: Ние, протестантите, в Христос ли вярваме или в отрицанието на всичко различно от нас? Дали живота ни се върти около Христос или се свежда до върл протест срещу всеки обичай, всяка вяра, всичко човешко. Мислите ли, че имаме повод за гордост с тази убеденост, че сме сол и светлина на света ( без света да го вижда )? Или по- скоро сме такава сол, че вгорчаваме живота на близките си и сме такава досадна светлина, като лазерчетата на децата, които дразнят до толкова , че отвръщаш поглед от тях. Вместо да се осъждаме един друг, да намерим силните си страни, да ги обединим и да изградим тялото на Христос, а не да го разкъсваме на парчета. Това тяло беше прекършено веднъж. Защо го правим пак?

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Размишления върху Псалмите, К. С. Луис 9

-
Изображение
  IX Дума за възхвалата  Възможно е (и трябва да се надяваме) тази глава да е ненужна за повечето хора.    Тези, които никога не са били достатъчно твърдоглави, за да проумеят трудността, която тази глава разглежда, може дори да я сметнат за смешна.    Нямам и най-малко възражение срещу смеха им;    малка комична пауза в една дискусия не вреди, колкото и сериозна да е темата.    (Според собствения ми опит най-смешните неща са се случвали в най-сериозните и най-искрени разговори.)  Когато за първи път започнах да се приближавам до вярата в Бог и дори известно време, след като ми беше дадена тази вяра, аз открих препъни камък в изискването, отправено демонстративно от всички религиозни хора, че трябва да „хвалим“ Бог;    още повече във внушението, че самият Бог го изисква.    Всички презираме човека, който изисква непрекъснато уверяване в собствената си добродетел, интелигентност или възхитителност;    ние презираме още повече тълпата от хора около всеки диктатор, всеки милионер, всяка з
Прочетете още

Членството (“Бремето на славата”, К. С. Луис ) Обръщение към Обществото на св. Албан и св. Сергий.

-
Изображение
Нито християнин, нито който и да е историк не би могъл да приеме епиграмата, която определя религията като „това, което човек прави в уединението си“. Мисля, че един от братята Уесли казва, че Новият Завет не познава единичната/самотната религия. Забранено ни е като християни да пренебрегваме събранието. Още в най-ранните си документи Християнството вече е институционално. Църквата е Христовата невяста. Ние сме членове един на друг.  В нашата собствена епоха идеята, че религията принадлежи на личния ни живот - че всъщност е занимание заделено за личното свободно време на индивида - е едновременно парадоксална, опасна и естествена. Парадоксална е, защото това превъзнасяне на индивида в религиозната сфера възниква в епоха, когато колективизмът безмилостно побеждава индивида във всяка друга сфера. Виждам това дори в университетите. Когато за първи път отидох в Оксфорд, типичното студентско общество се състоеше от дузина мъже, които се познаваха отблизо, изслушваха разработката на някой от
Прочетете още

Дрехи от смокинови листа или облекло от слава

-
Изображение
Четиримата евангелисти описват доста сходни събития в своите очерци за живота на Исус. Но апостол Йоан завършва своята книга с интересен коментар:   „Има още и много други дела, които извърши Исус; но ако се напишеха едно по едно, струва ми се, че цял свят нямаше да побере написаните книги.“   Това означава, че отделните епизоди, случки или проповеди на Исус, които  с а увековечени в Евангелията са подбрани внимателно и целенасочено. Нито една от историите в тези книги не е случайна, нито повърхностна. Затова, к огато попадна на странни случка или  откъс  в Писанията, любопитството ми се запалва.  Текстът се превръща в нива та , която е скрила безценната перла.    В двадесет и първата глава на Евангелието на Матей се описва триумфалното влизане на Христос в Ерусалим. Тълпата наивно викаше „Осанна“ без да разбира Кого точно прославя, но Исус отлично знаеше какво прави. Той влизаше, възседнал  магаренце - сигурен знак за Царя, Който е извоювал победата. От тук нататък  би трябвало да усе
Прочетете още