Честъртън, Orthodoxy, Глава 2 (откъс)

 

“Мистицизмът подхранва здравомислието в  хората.  Докато има мистерия, се запазва здравословността, когато мистерията се унищожава, се създава болнавост.  Обикновеният човек винаги е бил със здрав разум, защото обикновеният човек винаги е бил мистик.  Той е оставил пространство на загадъчния здрач.  Обикновеният човек винаги е с единия крак на земята, а с другия - в приказната страна.  Винаги се е оставял свободен да се съмнява в боговете си;  но (за разлика от днешния агностик) е свободен и да вярва в тях.  Винаги се е грижел повече за истината, отколкото за последователността.  Ако обикновеният човек види две истини, които сякаш си противоречат, той би приел и двете истини заедно с противоречието между тях.  Духовното му зрение е стереоскопично, също като физическото му зрение: той вижда две различни картини наведнъж и въпреки това и заради това вижда всичко по-добре. По този начин той винаги е вярвал, че съществува съдба (предопределеност), но също, че съществува свободната воля.  

Точно затова обикновеният човек вярва, че децата наистина са небесното царство, но въпреки това трябва да бъдат послушни на царството на земята.  Той се възхищава на младостта, заради самата ѝ възраст, но се възхищава на старостта точно, защото не е млада.  Именно този баланс от очевидни противоречия е самата животворна сила у здравия човек.  Цялата тайна на мистицизма е в това: че човекът може да разбере всичко с помощта на онова, което не разбира.  Патологичният логик се стреми да направи всичко разяснено и успява да направи всичко замъглено.  Мистикът позволява едно нещо да бъде неясно, а така всичко останало става разбираемо.  

Детерминистът прави теорията за причинно-следствената връзка съвсем ясна и след това открива, че не е логично да каже „ако обичате“ на прислужницата.  Християнинът позволява свободната воля да остане свещена тайна;  но точно поради това отношенията му с прислужницата остават с ярка и кристална яснота.  Той поставя семето на догмата в централен мрак;  но тя се разклонява във всички посоки с изобилно естествено здраве.  Тъй като сме приели кръга като символ на разума и на лудостта, може също така да приемем кръста като символ на мистерия и здравомислие.  Будизмът е ориентиран от периферията към центъра, но християнството е ориентирано от центъра към периферията и то избухва.  Защото кръгът е съвършен и безкраен по своята природа;  но той е фиксиран завинаги в своите размери;  никога не може да бъде по-голям или по-малък.  Но кръстът, макар да има в основата си сблъсък и противоречие, може да удължи четирите си ръце завинаги, без да променя формата си.  Тъй като има парадокс в центъра си, той може да расте, без да се променя.  Кръгът се върти около себе си и е ограден.  Кръстът отваря ръцете си към четирите посоки;  той е указателна табела за свободни пътници.”