Sunk cost fallacy
Наскоро научих за една интересна книга, научна разработка на Leon Festinger, Henry Riecken, and Stanley Schachter. Книгата се казва “Когато пророчеството се провали” (When Prophecy Fails). В нея се прави проучване на един НЛО култ, чийто лидер пророкува апокалипсис през 1954 година. Повечето хора смятали, че щом дойде съответната дата без нищо да се случи, последователите на въпросния култ ще прозрат измамата, ще оставят нелепите си вярвания и ще се върнат към реалистична престава за живота. Леон Фестингер обаче, на базата своите проучвания и анализи в социалната психология счита, че това е малко вероятно. И се оказва прав. На база на неговите наблюдения издава (в съавторство) гореспомената книга и обосновава своята хипотеза.
Според тази хипотеза, вярващите в пророчеството ще противостоят на натиска да изоставят своите убеждения пред лицето на опровержение, ще използват наличната си социална подкрепа, за да поддържат своите вярвания и ще се опитат да увеличат влиянието си чрез опити за вербуване с мотива, че „Ако все повече и повече хора могат да бъдат убедени, че моята система от вярвания е правилна, тогава очевидно тя трябва да бъде вярна”.
Работата на тримата автори е широко критикувана. Но в много отношения намира потвърждение в т.нар. “заблуда на потъналите разходи” (Sunk cost fallacy). Този феномен обяснява защо хората отказват да изоставят неработещи убеждения, губещи бизнес практики или проекти или каквито и да е безперспективни дейности именно защото първоначално са вложили твърде много в тях. И тук не става дума само за пропилени средства, но и време, усилия, емоции, чувства и т.н. Най- елементарен пример е закупуването на скъпи панталони. Обличате ги, не са никак удобни, но продължавате да ги носите, за да оправдаете вложената сума. Или- захванали сте се някакъв бизнес проект, продължително време изглежда така, сякаш вложените усилия и средства не дават никакъв резултат, но продължавате да влагате и двете именно защото цените твърде много вече вложеното от вас. Хората имат склонност да придават много голяма стойност на тези вложени време, усилия, средства в опит да компенсират неуспеха или дори провала и дори да изопачават собствените си представи в опит да оправдаят продължаването на заблудата.
Всичко казано по- горе ми даде много добра обосновка защо така процъфтяват голяма част от конспирациите от ерата на интернет и социалните мрежи. Дори и сега наблюдавам хора, които конретно предричаха и предупреждаваха за медицински тоталитаризъм, чипиране с ваксини, затваряне на държавите покрай ковид и т.н. - неща, които не само не се случиха, но в други случаи имаха противоположен развой. (Тук имам предвид фанатични конкретни предсказателни убеждения, а не логични съмнения за дадено нещо) Същите хора сега предричат нови локдауни, ново насилствено ваксиниране и други апокалиптични сценарии в същия дух. Както твърдят авторите на горната книга, твърде често провалът на някакво предсказание не само не пречи на фанатично убедените хора, но ги мотивира още повече в стремежа им да докажат правотата си. Положението не изглежда никак розово… Единственото решение на проблема според мен е: Родители, научете децата си да четат, дебатират, мислят критично и анализират. Научете ги също колко осакатяваща е гордостта.
Ето кратко обяснение на феномена “Заблудата на потъналите разходи”:
Коментари