… където скръбта се обръща на радост
***
Тихият град с последните жилища…
А живите тихо вървят в този призрачен стан.
Лицата, сърцата - в мъка присвили са,
но благородството нежно е кацнало там.
Скръбта никак не е безкрайно мъчение.
Че има почтеност в товара на бремето
и някак душата в него намира целение
и после, оттатък, след края на времето
Онзи, Който всичко създава с любов,
посреща децата Си с бащина благост,
в дом светъл- хем вечен, хем нов,
където скръбта се обръща на радост.
27.01.2024
Коментари